– Спомена, че има инциденти от време на време – каза Декър.
– Обичайните глупости. Някое и друго пиянско сбиване.
– Нещо по-сериозно?
– Не, нищо.
– Добре – отвърна замислено Декър.
Минаха през охраната на портала – четирима мъже със строги изражения, бронежилетки и автомати в ръце. Всичките бяха облечени изцяло в черно, а на гърбовете им пишеше: ОХРАНА.
– "Вектор"? – прочете Декър името на ръкава на един от охранителите.
– Фирмата подизпълнител, която отговаря за това място. Те са поделение на друга компания, която е голям играч в тази сфера. Така поне съм чувал.
Джеймисън подкара джипа към едноетажна тухлена сграда, разположена близо до пирамидата.
Декър огледа редицата от линейки, паркирани край нея.
На входа ги посрещна друг охранител, който ги заведе до просторен кабинет. Охранителят си тръгна и Кели запозна Декър и Джеймисън с полковник Марк Съмтър. Той се оказа среден на ръст, около петдесет-годишен, в добра форма, с бръсната глава и проницателни сини очи. Беше в бойна униформа с камуфлажни шарки.
Съмтър ги покани да седнат на столовете пред бюрото.
– Радвам се да те видя, Джо – каза той, след което насочи вниманието си към Декър и Джеймисън. – Вие ли сте федералните агенти? С какво мога да ви помогна?
– Наблизо е извършено убийство – отговори Декър. – Жертвата е млада жена на име Айрин Креймър.
– Да, чух за това.
– Преподавала е в училището в Колонията – добави Кели.
– Така ли? – Съмтър изглеждаше заинтригуван. – Подозирате, че някой от Братята може да е замесен? Доколкото знам, те са дълбоко религиозни. Освен това са пацифисти.
– Просто събираме информация – сви рамене Декър. – Разговаряме с хора, които са познавали Креймър, опитваме се да възстановим какво е правила през последните си дни.
– Предполагам, че е необичайно военните да делят един имот с религиозна организация – обади се Джеймисън.
Съмтър се намръщи.
– Макар че Министерството на отбраната разполага с огромен бюджет, по неизвестни за мен причини реши да продаде по-голямата част от терена, заобикалящ това съоръжение. Аз лично нямам никакви проблеми с Братята. Просто не съм свикнал да служа във военна база и да гледам как някой оре с трактор отвъд оградата. Или как се изпомпва нефт от петролните сондажи. Бих предпочел да има по-голям буфер между нас и останалия свят… особено предвид това, с което се занимаваме тук.
– И какво е то? – попита Декър. – Кели ни каза само в най-общи линии.
Съмтър го изгледа предпазливо.
– По-голямата част от дейността ни е секретна.
– Ще се задоволим с несекретната част тогава – отвърна Декър. – Разбрахме, че следите небето за ядрени ракети.
– И това също. Чували ли сте някога за ПАРКС?
Джеймисън поклати глава.
– Това е съкращение като всичко, свързано с военните. ПАРКС е радарна система за определяне характеристиките на атакуващи обекти.
– Дълго название.
– Но е съвсем коректно. Следим не само за ракети с ядрени бойни глави, но и за обекти на околоземна орбита.
– Защо? – поинтересува се Декър.
– Играем същата роля като ръководството на въздушното движение в гражданската авиация, но отговаряме за космическото пространство. Следим движението и анализираме данните на двайсет хиляди обекта дневно – от огромни сателити до дребни космически отломки. В състояние сме да засечем обект с размерите на футболна топка от разстояние три хиляди и петстотин километра.
– Нещо като много скъп бинокъл, значи – отбеляза Декър, при което Съмтър го изгледа строго.
Джеймисън се намеси с небрежен тон:
– Разбрах, че имате бар и дори писта за боулинг.
– Да – усмихна се полковникът. – Алкохолът и боулингът не са най-добрата комбинация, но пък дават възможност на момчетата да разпуснат малко.
– Откога съоръжението се управлява от "Вектор"? – попита Декър.
– Съоръжението се намира под контрола на военновъздушните сили – заяви категорично Съмтър. – "Вектор" се появиха сравнително скоро. Не мога да ви съобщя точната дата, защото тази информация е секретна.
– Да се върнем на Айрин Креймър – каза Декър. – Тя идвала ли е някога тук?
– Не и не би могла без съответното ниво на достъп.
– Възможно ли е да е познавала някои от служещите в станцията?
– Едва ли.
– Тя ви е била съседка, така да се каже – обади се Джеймисън.
– Да, но никой от Братята не може да влезе просто така на наша територия.