– Не ми изглежда логично. Единият отбор разбива другия на пух и прах за пари.
– Има логика, макар и само за спонсорите или за счетоводителите от Националната спортна асоциация на университетите.
Джеймисън поклати глава и погледна през люка, докато самолетът се снижаваше сред гъстите черни облаци.
– Долу май има буря.
– Следващите няколко дни го дават топло и много влажно, със силни гръмотевични бури. Вечер температурите ще падат и ще е доста ветровито. А после ще започне сезонът на снежните виелици и това място ще заприлича на Антарктида.
– Супер! – възкликна иронично Джеймисън.
– Погледни нещата откъм хубавата им страна.
– Каква е тя?
– Няма да ти се налага да се потиш във фитнеса. Ще изгубиш един литър вода само докато стигнеш от самолета до колата. А след това ще трябва да напълнееш, за да изкараш зимата.
Самолетът продължи да се спуска. Заради силния насрещен вятър и бурните въздушни течения машината подскачаше като камъче, подхвърляно от морските вълни. Джеймисън се вкопчи здраво в подлакътниците и задиша дълбоко, за да успокои стомаха си, който се бунтуваше. Когато колесникът най-сетне докосна асфалта, тя отпусна ръце и притисна корема си с длан. Ярка светкавица проряза небето в далечината.
– Е, беше забавно – заяви, останала без дъх, след което извърна поглед към невъзмутимия Декър, който изглеждаше задрямал. – Не се ли притесни? – попита го тя.
– От кое?
– От турбуленцията!
– Не беше нищо особено – отвърна небрежно той.
– Как така? На мен ми се стори, че всички на борда, включително стюардесите, се молеха да останат живи.
– Оцелях в самолетна катастрофа, докато бях в колежа. Единият двигател угасна веднага след излитането. Пилотът направи обратен завой, изхвърли част от горивото и тогава угасна вторият двигател. Наложи се незабавно да заходи за кацане. Впоследствие се оказа, че и в двата двигателя са попаднали птици. Кацнахме толкова твърдо, че колесникът се счупи, а корпусът се пропука. Все пак всички напуснахме салона, преди пламъците да обхванат самолета. Но сакът с дрехите ми изгоря – добави спокойно Декър.
– Господи, в такъв случай съм изненадана, че не си по-напрегнат и от мен – каза Джеймисън.
– Проверил съм какво сочи статистиката по въпроса. Шансовете да попадна във втора самолетна катастрофа са едно на милиард. Затова, когато летя, се чувствам недосегаем.
Слязоха от самолета, подписаха документите за взетия под наем джип и напуснаха международното летище "Уилистън Бейсин".
– Е, не! – възкликна Джеймисън, когато се озоваха навън и вятърът ги забрули. Дори внушителният Декър се приведе леко, за да устои на поривите. – Май не избрах подходящите дрехи – каза разочаровано тя. – Трябваше да си взема повече неща.
– Стигат ти и един панталон, една блуза, значката и пистолетът.
– При жените е различно, Декър.
Тя седна зад волана, а той въведе адреса в навигацията на мобилния си телефон, облегна се назад и впери поглед през прозореца. Беше шест вечерта и двамата пътуваха право срещу надигащата се буря. Купестите черни облаци в далечината се издигаха като разлютена змия над това парче земя в северния край на Средния запад.
– Айрин Креймър – каза тихо Декър.
Джеймисън кимна с мрачно изражение.
– Открита мъртва насред дивата пустош от ловец, който преследвал ранен вълк.
– Най-интересното е, че някой е извършил аутопсия или поне така изглежда – добави Декър.
– Ще ми бъде за пръв път. А на теб?
– Виждал съм не едно и две нарязани тела, но нито едно от тях не прилича на това от снимките. Местопрестъплението изглежда доста чисто, като изключим, че ловецът е повърнал.
– Да не би да си имаме работа със сериен убиец? Затова ли ни изпратиха? Богарт така и не ни каза.
Рос Богарт ръководеше техния малък екип. След съвсем кратък инструктаж именно той им бе наредил да заминат за Северна Дакота.
– Може би.
– Рос не ти ли се стори странен? – попита Джеймисън. – Аз поне останах с такова впечатление.
Декър кимна.
– Искаше да ни каже нещо, но нямаше право.
– Как разбра?
– Той е прям човек, но шефовете му са политици.
– Не обичам загадките – нито тези, които ни оставят престъпниците, нито онези, които ни поднася Бюрото.
– Не съм убеден, че си имаме работа със сериен убиец.
– Защо?
– Нямаше информация за подобно убийство в базите данни. Прегледах ги, преди да се качим на самолета.