– Как си, Джо? Отдавна не сме се виждали.
Полицаят пое ръката на Досън и му представи Декър и Джеймисън.
Четиримата се настаниха пред празната каменна камина и Кели каза:
– Благодаря, че ни прие. Предполагам, че до месец, най-много два ще ни напуснеш.
Досън погледна към Декър и Джеймисън.
– Навремето се подигравах на "прелетните птици", както наричах онези, които прекарваха зимата на юг. Преди години Мади предложи да заминем за Австралия, докато тук е зима, а там лято. Наехме къща край океана. След като тя почина, продължих тази традиция. С нея имахме прекрасни спомени от онова място.
– Спомените са своеобразна терапия – отбеляза Джеймисън.
– Разбрах, че е убита някаква жена. И че Хал Паркър е открил тялото.
– Да, преследвал е вълк – потвърди тя.
– Който уби две от кравите ми. Наех Хал да ме отърве от тази напаст.
– Как разбрахте, че е бил вълк? – попита Декър.
– Откриха тялото му с куршума на Хал в него. Коя е жертвата?
– Казва се Айрин Креймър – отвърна Кели. – Мислех, че си чул. Беше съобщено и по медиите.
В отговор Досън посочи бюрото си, което бе отрупано с дебели папки.
– Затънал съм до гуша в счетоводни документи. Работя по няколко големи сделки. Не съм гледал новини от доста време.
– Но очевидно знаете за убийството – намеси се Декър.
– Знам само защото Хал ми каза.
– И не познавате жертвата? – продължи Декър.
Досън поклати глава.
– Преди години познавах всички в града. Но сега тук живеят прекалено много хора. Не че се оплаквам, това се отразява добре на бизнеса.
– Айрин Креймър е преподавала в училището на Братята – каза Кели.
– На Братята? Поддържам делови отношения с тях. Много са точни.
– А с военната база? – попита Декър.
Досън присви очи.
– Военновъздушната станция ли? Какво по-точно ви интересува?
– Дали имате бизнес с нея.
– Разбира се. Служителите им слизат в града, посещават моите заведения, ние им доставяме продукти и други стоки… Защо?
Декър сви рамене.
– Разследваме убийство, задаваме всякакви въпроси.
Досън погледна Кели.
– Но защо федералните разследват престъпление, което попадна под местната юрисдикция?
– Винаги се радваме на помощ от ФБР – отвърна полицаят.
– Как ли не! – изгледа го с недоверие Досън. – А аз мога да ти продам Бруклинския мост.
– Запознахме се с дъщеря ви – намеси се Джеймисън. – Сигурно много се гордеете с нея.
Досън се усмихна широко.
– Не след дълго тя ще сложи целия град в джоба си. Ще постигне много повече от мен.
– Движи се със Стан Бейкър – каза Декър. – Срещнахме се и с него.
Искрата в погледа на Досън като че ли помръкна.
– Така ли? Е, не съм в течение на тези неща. Тя е голям човек и може сама да взема решения, особено по отношение на мъжете.
– Иска ми се и баща ми да разсъждаваше по същия начин – съгласи се Джеймисън. – Минала съм трийсет, а той продължава да ме пита по телефона и по имейла имам ли приятел.
– О, навремето и аз се опитвах да си пъхам носа където не ми е работата – ухили се Досън. – След като на няколко пъти тя ме отряза, си казах: "Край! Приключих! Не си заслужава!". – По лицето му премина сянка. – А после, след като Мади почина… – Настъпи неловко мълчание. – Ще ме питате ли още нещо? – продължи той най-сетне и погледна към документите на бюрото си.
– Разбрахме, че синът ви се е самоубил – каза Декър.
Досън се напрегна.
– Да, постъпи като страхливец. Но какво общо има това, по дяволите, с вашия случай? – сопна се той и погледна навъсено Кели, който не криеше смущението си от думите на Декър.
– Казаха ни също, че сте близки приятели със Стюарт Макклелън – продължи Декър.
Досън впери смаяно поглед в него, след което избухна в смях.
– Имате чувство за хумор, не го очаквах. Някои хора раздухват съперничеството ни до небесата. Не твърдя, че бих отишъл на почивка в компанията на Стюарт, но градът се разраства и двамата печелим много от това. А и не сме конкуренти. По-скоро се допълваме – обясни Досън с делови тон. – Но това не е свързано по никакъв начин с убийството на онази нещастна жена, нали?
– Както казах, задаваме много въпроси с надеждата да напреднем поне малко.
– Имам чувството, че копаете в калта с надеждата да откриете злато.
– Винаги го правим, преди да попаднем на жила.