– Запознахме се със Стюарт Макклелън и сина му Шейн. Дъщеря ви също беше там. В ресторанта на хотела, в който сме отседнали. Между другото, той също е ваш.
– Е, и?
– Някаква представа какво правеха там баща и син Макклелън? – попита Джеймисън. – Каролайн се изненада, като ги видя.
– Живеем в свободна страна. Всеки може да ходи където си поиска – усмихна се Досън. – Аз лично няма да имам нищо против старият Стюарт да пусне някой долар в джоба ми.
– Шейн ми се стори доста хлътнал по Каролайн – подхвърли Джеймисън.
Досън се изправи.
– Беше ми приятно да се запознаем. Може да се засечем в града.
Кели и Джеймисън също се изправиха, но Декър остана седнал.
– Дъщеря ви е отправила оферта за закупуването на сградата, в която е живяла Креймър. Знаете ли това?
– Не е необходимо Каролайн да идва да ме пита за всичко. Опитваме се да купим още имоти. Моментът е подходящ, цените все още са относително ниски.
– Но очаквате да скочат с поскъпването на петрола – предположи Джеймисън.
– Така стана миналия път. Само няколко години по-късно обаче всичко отиде по дяволите. – Досън се замисли и потри брадичката си. – Какво знаете за фракинга?
– Само това, което съм прочела в пресата, а то не е много – призна тя.
– Добиваме повече нефт от всеки друг щат с изключение на Тексас. Но при фракинга има два проблема. Първият е свързан с притока на хора, които търсят добре платена работа, само че това означава също наркотици, проституция и каквото още се сетите. Престъпността рязко се увеличава. А и не успяваме да строим жилища, училища, магазини, пътища и всичко останало с такава скорост, че да задоволим потребностите на хората. Има още един недостатък. Петролните кризи. Последния път цените на петрола се сринаха буквално за една нощ, защото ОПЕК реши да увеличи производството и да изхвърли от бизнеса компаниите, които добиват нефт и газ чрез фракинг. Тогава всичко тук затвори врати, буквално всичко. Целият град! Бях на път да се разоря. Но пък така Макклелън успя да сложи ръка върху сондажите наоколо.
– Какво имате предвид? – учуди се Джеймисън.
– Когато добивът на шистов газ се развиваше добре, дойдоха големите играчи, предложиха добри цени и сключиха договори за аренда. После нещата се обърнаха и Макклелън изкупи договорите им за смешни пари. След което разработи бизнес модел, който му позволи да не е толкова зависим от цикличните скокове и спадове в котировките на петрола.
– И какво очаквате да се случи с цените сега?
– Въпреки че бизнесът на Макклелън върви повече от добре, хората са доста изнервени, защото всеки момент ОПЕК може отново да издърпа килимчето под краката им. А това предоставя възможности на онези, които предпочитат разумния риск.
– Само че ти беше на ръба да се оттеглиш от бизнеса преди няколко години – каза Кели.
Досън го погледна и отговори:
– Мади не искаше да живеем тук. Тя преживя доста тежки моменти покрай мен. Оцеляхме при последната криза и после нещата потръгнаха, но на нея вече ѝ беше писнало. Искаше да се махнем на всяка цена. Имахме пари. Възнамерявахме да си купим къща в Южна Франция и да прекараме там тъй наречените "златни години". Но тогава…
– Научихме, че съпругата ви е загинала при нещастен случай – каза Джеймисън.
Досън кимна.
– Бях извън страната, а тя излязла с колата в снежна буря. Не разбрала, че задницата се е ударила в банкета и ауспухът се е деформирал – обясни тъжно той. – Вдишала е изпаренията и… се е задушила.
– Защо сте били извън страната? – попита Декър.
– За да купя онази къща във Франция. Каролайн беше с мен.
– Тя също ли щеше да дойде да живее с вас?
– И на нея ѝ беше омръзнало тук. Предпочиташе да започне на ново място. Мади искаше същото. – Досън погледна Декър и попита: – Но какво значение има това за вашето разследване?
Декър се надигна от стола си.
– Приемам, че всичко има значение, докато не установя противното.
– Така и не ми отговорихте защо са изпратили федерални агенти.
– Не сте единственият, който си задава този въпрос – отвърна Декър и тръгна към вратата.
19.
Докато пътуваха обратно към града, Джеймисън се извърна към Декър.
– Трябва да кажеш на Кели какво си открил.
И Декър разказа на полицая какво е направил с трупа на Креймър. Той го изслуша с широко отворени очи.
– Мислех си, че съм чул какво ли не, но това не ми го побира умът.
– Мога да те уверя, че и аз не съм очаквал да го направя някога.
– Наистина ли смяташ, че е криела нещо в себе си? – попита Кели.