– Добре – каза Кели. – Кога видяхте Памела за последен път?
Сюзан погледна притеснено съпруга си.
– Открихме тялото ѝ в един следобед – обади се Декър. – Според предварителната оценка смъртта е настъпила в девет часа снощи. Трябва да разберем какво е правила преди това.
Милтън вдигна глава.
– Тя беше напуснала Колонията.
– Така ли, кога? – попита Кели, без да крие изненадата си. – Нямах представа…
– Ами не обичаме да говорим, когато някой ни напусне – обясни Сюзан, която явно се владееше по-добре от съпруга си. – Не обсъждаме подобни случаи.
– Те са рядкост, но не можем да задържаме никого против волята му – побърза да добави Милтън. – Не и ако е навършил пълнолетие. Никога не бихме го направили.
– Но разговаряхме с нея, опитахме се да ѝ обясним, че греши… – каза Сюзан.
– Да се върнем на случилото се с дъщеря ви – прекъсна ги Декър.
Очите на родителите отново се напълниха със сълзи. Джеймисън им подаде хартиени кърпички.
– Пами… Пами се отегчи от живота в Колонията – започна Милтън. – Затова миналата година ѝ позволихме да гостува на семейството на братовчед ми в Сан Антонио. Животът навън ѝ допадна. И то много. Когато се върна, заяви, че иска да напусне, да замине за Сан Антонио, да учи, да си намери работа и…
– … и да започне да живее самостоятелно – довърши вместо него Сюзан.
– Но вие сте се опитали да я разубедите – обади се Джеймисън. – Сами го казахте.
– Опитахме се, но не успяхме – отвърна сковано Сюзан.
– Памела кога напусна Колонията? – попита Кели.
– Преди месец – отвърна рязко Милтън.
– Но явно не е заминала за Сан Антонио – отбеляза Декър. – Останала е тук. Освен ако не е ходила до там, след което да се е върнала.
– Тя… тя още не беше заминала – каза тихо Милтън.
– Какво е чакала? – попита Джеймисън.
Милтън тъкмо щеше да отговори, но Сюзан се покашля. Той погледна жена си, която се взираше в него с толкова строго изражение, сякаш лицето ѝ изведнъж се бе вкаменило.
Той затвори уста и извърна поглед, но Декър следеше внимателно реакцията му.
– Ние… ние живеем в комуна – започна Сюзан – и не разполагаме с лични средства, но можехме да помолим общността да осигури известна сума, която да ѝ позволи да замине за Сан Антонио и да се издържа, докато започне работа.
– Но не сте го направили – досети се Джеймисън.
Сюзан само поклати глава.
Милтън продължи вместо нея:
– Решихме, че така може да я накараме да си дойде… Да се върне у дома.
Нервите му не издържаха, той опря чело в масата и цялото му тяло се разтресе. Жена му не го погледна, но го потупа нежно по гърба.
Декър се обърна към Кели и каза:
– Трябва да проверим къде е ходила и какво е правила през последните дни, имала ли е приятели, намерила ли си е работа, къде е живяла, каква е връзката ѝ с Паркър. – Той замълча и погледна Сюзан. – Споменахте, че Паркър никога не е идвал в Колонията. А после казахте, че никога не сте се нуждаели от услугите му, което означава, че сте знаели с какво се занимава. Вие самата познавате ли го, госпожо Еймс?
Тя погледна съпруга си, който стоеше все така наведен и хлипаше.
– Аз го познавах. За разлика от Милтън невинаги съм живяла в Колонията. Когато бях по-млада, доста по-млада, живеех в града с родителите ми. Хал беше по-голям от мен, но бяхме съседи и се срещахме често като деца. Знам… знам с какво си изкарва прехраната.
– А Памела познаваше ли го? – попита Джеймисън. – Може да се е обърнала към него за помощ, след като е напуснала Колонията.
– Възможно е – отвърна Сюзан. – Но не съм сигурна.
– Не поддържахте ли връзка с дъщеря си? – намръщи се Джеймисън.
– Тя нямаше мобилен телефон – заоправдава се Сюзан.
– Не ми се вярва. Дори да не е имала, докато е живяла в Колонията, навън трудно би се справила без мобилен телефон.
– А и Лондон не е толкова голям – обади се Кели. – Можели сте да отидете до града и да се видите с нея.
– Не исках да я търся – тросна се Сюзан. – Тя направи своя избор – реши, че не желае да бъде част от нашия свят.
Декър пристъпи напред и каза:
– С други думи, може да е живяла при Паркър. И ако някой е отишъл в дома му, за да го отвлече, а тя е била там, се е оказала на неподходящото място в неподходящия момент.
– Да, възможно е – кимна Кели.
– Но, Декър, в къщата на Паркър има само една спалня – възрази Джеймисън. – Не открихме нито нейни дрехи, нито каквито и да било вещи, които да покажат, че Памела е живяла там. Не видяхме и друг автомобил освен пикапа на Паркър. – Тя го погледна озадачено и добави: – Дори не е нужно да ти го казвам.