– Защо не се гръмнеш! – изкрещя онзи с изваденото рамо.
– Колко оригинално! Сам ли го измисли? – попита Декър.
Двамата с Бейкър продължиха по улицата и се разделиха на следващата пряка.
– Ще ти звънна утре и ще се уговорим кога да дойда на платформата – каза Декър.
– Обикновено съм там от шест сутринта до шест вечерта. Благодаря за помощта. Не трябваше да те занимавам с глупости.
– Щеше да се справиш и без мен.
Той обърна гръб на Бейкър и продължи по пътя си. Улицата, по която вървеше, бе още по-пуста от предишните. Заваля по-силно и той ускори крачка. Прецени, че ако завие по следващата пряка, ще стигне два пъти по-бързо.
Декър свърна по нея. Дъждът вече плющеше здраво. Наближаваше хотела, когато внезапно го блъсна нещо. Сякаш го бе връхлетял камион. Той полетя във въздуха, както преди години на футболното игрище, когато бе получил онази мозъчна травма.
Миг по-късно отекна изстрел и куршумът се заби в стената, пред която бе стоял допреди секунда. Веднага след това избухна миниексплозия и пламъците облизаха тухлите. Ако куршумът го беше улучил, той вече щеше да е мъртъв.
Човекът, който го беше връхлетял, сега лежеше върху него и прошепна в ухото му:
– Стой тук! Не мърдай! Ей сега се връщам!
След секунда Декър вече беше сам.
24.
Стрелецът изскочи от скривалището си и хукна по улицата. Беше проследил Декър, след като го бе наблюдавал цяла вечер. Когато двамата с Бейкър бяха нападнати от шестимата побойници, той реши, че те ще свършат неговата работа.
Не остана очарован от пропуска си, но поради някаква причина Декър се беше навел точно в мига на изстрела.
Сякаш някой го дръпна… По дяволите! Мисията е провалена.
Мъжът затича още по-бързо, докато дрехите му подгизваха от дъжда. Изкарваше си прехраната по този начин и сега усещаше, че го обзема параноя. Оръжието му беше поръчков пистолет 44-ти калибър с удължена цев. Той бе хванал едрия мъж на прицел, беше натиснал спусъка и… не бе успял да го улучи.
Беше ядосан. Не само, че нямаше да получи уговореното възнаграждение, но и можеше да се прости с живота си. Това беше нещо обичайно в този бизнес. Не знаеше кой го е наел, но тъй като вече имаше опит, не се съмняваше, че са замесени сериозни играчи.
Да, нощта се очертава все по-скапана.
Мъжът се добра до колата, която беше взел под наем. Мушна оръжието си под седалката, настани се зад волана и посегна към бутона за запалване на двигателя.
Само че бутонът липсваше. На таблото зееше дупка, през която се виждаха разноцветни кабели. Къде, да му се не види, беше…
Той се сепна, когато дясната врата на колата му се отвори и видя срещу себе си мъжа, който бе съборил Декър на земята и бе спасил живота му.
Стрелецът прикова поглед в него. Очите на непознатия бяха пронизващо студени: по-студени от неговите. Беше висок над метър и осемдесет, слаб и жилав, по всяка вероятност много як, макар че не си личеше да е мускулест. Бърз, гъвкав, бдителен, истински професионалист. Това личеше и по спокойното му изражение въпреки проливния дъжд.
– Има ли смисъл да питам кой си ти? – каза стрелецът.
Непознатият поклати глава.
– Провали изстрела ми.
В отговор последва кимване.
– Ще бъда откровен с теб. Изпращат ме от високо. Можеш да си тръгнеш веднага или да си понесеш последствията. Не съм единственият, когото са наели. Предлагам ти добра сделка. Приеми я.
Непознатият отново поклати глава.
– Какво искаш тогава?
Едва сега стрелецът забеляза, че заглушителят на края на цевта сочи право към него.
– Правиш голяма грешка – каза той. – Случаят е важен, много по-важен от мен и теб.
– Първата ти умна мисъл тази вечер – отвърна мъжът с пистолета.
После натисна спусъка и направи дупка в челото на наемния убиец. Куршумът "дум-дум" остана в черепа му и той се свлече върху волана.
Непознатият имаше слушалка в ухото, а микрофонът бе прикрепен за ревера на якето му.
Съобщи местоположението си и какво се е случило, след което получи потвърждение, че "почистването" ще започне незабавно. Мъжът върна бутона за запалването върху арматурното табло, откъдето го беше свалил преди малко. Излезе от колата и затвори вратата, без дори да погледне към мъжа, когото бе застрелял току-що.
Непознатият прибра пистолета си в кобура на кръста и хукна към мястото, където бе оставил Декър.
А той продължаваше да лежи по лице на тротоара. Дрехите му бяха толкова мокри, сякаш бе скочил облечен в басейн. Когато видя мъжа да се появява в началото на алеята, извика: