– Ей! Мога ли да се изправя?
– Да.
Непознатият отиде при него и му помогна да стане.
Декър усети силата в ръцете му.
– Някой току-що се опита да ме убие.
Мъжът посочи дупката в тухлената стена.
– Бронебойнозапалителен куршум четиресет и четвърти калибър със стоманена риза. Някой е държал на всяка цена да те прати в отвъдното.
– Но ти ме спаси. Защо?
– Това ми е работата.
– Какво имаш предвид?
– Казах ти, това ми е работата.
– Какво стана с онзи тип?
– Погрижил съм се.
– Ще ми обясниш ли?
– Нямам право.
Неясният отговор обърка още повече Декър.
– Какво става?
– Надяваме се, че с твоя помощ всички ние ще разберем, Декър.
– Кои сте тези "ние"?
– Не бих искал да обиждам интелекта ти.
– Ами ако не се справя?
– Изключвам подобен вариант. Все пак това ти е работата.
– Тук съм, за да разследвам убийство. Не знам нищо повече. Нямам представа за кого работиш.
– От една и съща страна на барикадата сме, но в различни екипи.
Декър го изгледа.
– Кога пристигна в града?
– Явно точно навреме.
– Откога ме следиш?
– Недостатъчно дълго. Какво друго се случи тази вечер освен срещата с онези отрепки и със стрелеца?
– Видял си какво стана?
Мъжът кимна.
– Бях готов да се намеся, но с твоя приятел се справихте повече от добре. Не исках да разкривам, че съм тук. Стори ми се ненужно, пък и щях да изплаша стрелеца.
– Онези глупаци нямаха нищо общо с мен, а с моя приятел.
– Но не и стрелецът. Той се интересуваше единствено от теб.
– Някой не иска истината да бъде разкрита, а?
– Винаги има някой, който не иска тя да излезе на бял свят. Какво научи тази вечер?
– Научих много неща за фракинга – отговори Декър.
Мъжът го изгледа изпитателно.
– Убеден ли си, че използваш времето си по най-добрия начин?
– Ако не си на същото мнение, съм готов да изслушам аргументите ти.
– Явно събираш всякаква информация.
– А ти явно знаеш по-добре от мен какво става тук.
– Едва ли. Не съм нито полицай, нито следовател. Уменията ми се простират в съвсем друга област.
– Настигна ли стрелеца?
– Да речем, че няма да създава повече проблеми.
– Бихме могли да го разпитаме – предложи Декър.
– Няма да създава повече проблеми.
– Искаш да кажеш, че е мъртъв? Но той можеше да ни даде някаква насока.
– Предполагам, че между него и хората, които ни интересуват, стоят поне четири звена посредници. Щяхме само да си загубим времето, а то ни е ценно.
– И просто го уби?
– Има ли значение?
– Аз съм ченге. Такива неща имат значение за мен.
– Нека аз се тревожа за това. А ти върши нещата, в които те бива. Разчитаме на теб.
– След като случаят е толкова важен, защо федералните не изпратят повече хора тук?
– Не искат да привличат излишно внимание, Декър.
– Струва ми се, че не си пристигнал в Северна Дакота с граждански самолет…
– Живеем в свободна страна. Всеки може да мисли каквото си иска.
– Как мога да се свържа с теб? А и ти с мен?
– Ще намерим начин.
– Може ли поне да ми кажеш името си?
Мъжът се поколеба и това бе първата проява на неувереност, която Декър забелязваше у него.
– Роби. Уил Роби.
25.
– Уил Роби? Казал ти е името си?
Джеймисън се взираше в мокрия до кости Декър, който се беше облегнал на стената в нейната стая. От дрехите му капеше вода. След като се прибра в хотела, той почука на вратата ѝ и я събуди. Сега тя седеше на леглото по клин и тениска и го гледаше с недоумение.
– Аха.
– Добре. Да видим дали съм те разбрала правилно. Първо ви напада банда глупаци, но с Бейкър ги спуквате от бой?
– Имаха зъб на Стан, не на мен.
– После някой се опитва да те убие с експлозивен куршум, но този Роби те спасява. След което хуква нанякъде, за да види сметката на стрелеца. После се връща и заявява, че в града се случва нещо важно, а от теб се очаква да го разкриеш час по-скоро, и то без помощта на Бюрото или други федерални служби.
– Да, съвсем точно.
Джеймисън се отпусна рязко назад и удари леко главата си в таблата на леглото.
– И Уил Роби заяви, че е на наша страна?
– На наша страна, но в друг екип. Но най-интересното нещо от тази вечер е онова, което Стан е чул от служителя във военновъздушната станция.
– Че седим върху бомба с часовников механизъм? Много утешителна новина.