Не че хората се нуждаеха от кой знае какви причини, за да навредят на други хора.
С тази мисъл Декър постепенно се унесе в неспокоен сън.
27.
– Това прилича на команден център – каза Джеймисън.
Двамата с Декър стояха в голям фургон и се взираха в редицата монитори, разположени върху продълговато ламинирано бюро. На броени метри от тях се намираше петролен сондаж в процес на разработване. Бейкър седеше на въртящ се стол пред мониторите и погледът му сновеше между тях. Фургонът изглеждаше доста комфортен, имаше тоалетна и климатик.
– Наистина е команден център – отвърна Бейкър. – Всъщност го наричаме информационен, защото всичко, което виждате, са данни. – Той кимна към мониторите.
Джеймисън посочи чашата за кафе с пластмасов капак, оставена на една масичка.
– Имате си дори кафе машина, така ли?
– Не я отваряй – предупреди я Бейкър. – Другият ръководител на сондажа я използва като плювалник. Тук не се пуши, затова пристрастените към никотина дъвчат тютюн.
– Благодаря за предупреждението – отвърна Джеймисън, която потръпна от отвращение.
Бейкър кимна към един монитор.
– На този екран следим колко барела течност в секунда вкарваме под налягане в сондажния отвор.
– Важно ли е да сте толкова прецизни? – попита Джеймисън.
– О, да, защото нещата бързо могат да се объркат и да повредим отвора или дори да пострадат хора. Никой не иска да се стигне дотам. В момента тъкмо започваме фракинга. Самият сондаж и поставянето на тръбите бяха извършени от друг екип.
– Как протича целият процес? – попита Декър.
– Първоначално пробиваме отвор, после изваждаме сондажните тръби и всичко останало. Поставяме стоманена обсадна тръба в сондажа. Така укрепваме устието му и не позволяваме изтичане. Наливаме цимент, за да фиксираме обсадната тръба. Връщаме сондажните тръби и продължаваме да пробиваме вертикално. Когато приключим, започваме хоризонталните сондажи. Монтираме нови тръби и наливаме още цимент, за да укрепим сондажа. След това идва ред на течността за хидравлично разбиване, която вкарваме под налягане. Всичко се прави на етапи. Всеки отнема около два часа.
– И колко са етапите?
– Близо сто – отвърна Бейкър.
– Господи! – обади се Джеймисън. – Толкова много?
– Сондажът е дълбок, освен това трябва да разбием скалата по оптималния начин и в оптималната посока. – Бейкър отиде до малкото прозорче на фургона и посочи навън. – Тези камиони ще излеят течността за фракинг в сондажа с помощта на онези тръби. Разполагаме и с артилерийски фургон, в който подготвяме експлозивите, необходими за стрелящата глава на перфоратора.
– Артилерийски! – възкликна Джеймисън. – Все едно отивате на война.
– В известен смисъл това наистина е война, макар и срещу твърди подземни скали на милиарди години, чийто покой не е нарушаван никога досега. Стрелящата глава разцепва скалата с помощта на взривове, а перфораторът разширява пукнатините в скалите и достига до петролните залежи. После изолираме района, който ни интересува, и започваме да инжектираме течност в пукнатините.
– Какъв е съставът на тази течност? – продължи с въпросите Декър.
Бейкър отново им посочи мониторите.
– Съставът е стандартен: деветдесет и пет процента от това, което вкарваме, се състои от пясък и вода. Останалото са химикали – биоциди, които да убият бактериите във водата, за да не се влоши качеството на продукта, и други съединения, които повишават вискозитета на течността. Гума гуар, магнезиев хлорид, барит, солна киселина, лимонена киселина, етанол, метанол, натриев ериторбат. Всички тези съставки изпълняват определени цели. Някои превръщат в желе течността, която вкарваме под налягане, други противодействат на корозията, стабилизират глината, намаляват триенето. Има свързващи съставки и какво ли още не. – Бейкър се усмихна широко и продължи: – Някои дни имам чувството, че уча за докторска степен по химия. Тези графики тук показват налягането в тръбата. В началото използваме обикновен пясък, който наричаме пропант, но после го сменяме с керамичен, който задържа пукнатините отворени за по-дълго време. – Той погледна Декър и продължи: – Като онова сравнение с хирургически стент за отпушване на артерии. На всеки етап използваме над сто тона пропант.
– Доста пясък – отбеляза Декър.
– Затова има толкова много самосвали по пътищата – отвърна Бейкър. – Без пясък нищо не можем да направим. Обикновеният пясък идва от Уисконсин, а керамичният се внася от Китай.