Декър погледна Кели, който предпочете да замълчи.
– Смятате, че Креймър е погълнала нещо, така ли? – попита Садърн.
– Открихте ли подобни следи? – контрира го Джеймисън.
– Защото, ако сте открили, не сте ги отбелязали в доклада… – обади се Декър.
– Не открих нищо в стомаха или червата.
– А търсихте ли нещо конкретно? – попита Декър.
– Проверих органите.
– Обърнахте ли повече внимание на стомаха и червата заради начина, по който са били разрязани? – продължи Декър.
– Бях изключително прецизен. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса. Ако нещо ви притеснява, обсъдете го с Джо. Е, приключихме ли? Ще ви изпратя подробен доклад до края на деня – каза Садърн, обърна се и излезе.
Декър не помръдна от мястото си през следващата минута, след което отиде до тялото на Памела Еймс и повдигна чаршафа. Видя бледото лице на младата жена и У-образния разрез на гърдите ѝ.
Няма и следа от електриковосиньо. Мозъкът ми си прави каквото си иска, а на мен явно не ми пука. Не, всъщност го мразя.
– Декър? – Джеймисън беше застанала до него. – Добре ли си?
Той кимна отсечено.
– Щях да съм благодарен, ако ме беше информирал предварително – каза Кели.
– Какво ще направиш, след като вече знаеш?
– Нищо. Информацията е включена в доклада, нали?
– Но не и там, където ѝ е мястото.
– Не и там, където ѝ е мястото? Нищо не мога да направя в такъв случай. За бога, ако не е Уолт, няма да има кой да извършва аутопсии. Не мисля, че имам опции.
– Аз пък мисля, че непременно трябва да намериш друг човек.
– Нали не вярваш, че Уолт нарочно…
– Нито вярвам, нито не вярвам, докато не го докажа – прекъсна го Декър. – Държа да сме наясно с това.
Той покри с чаршафа тялото на Памела Еймс, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.
– Май е ядосан – отбеляза Кели.
– С пълно основание – отвърна Джеймисън.
Тя последва Декър и остави Джо Кели сам с трупа.
29.
Беше топла дъждовна нощ, в която Уил Роби имаше мисия. Той беше с камуфлажен гащеризон и уред за нощно виждане, а на китката на едната си ръка носеше проследяващо устройство със сателитна връзка. Под гащеризона си беше сложил бронежилетка с плочи, които биха спрели всички куршуми от пистолет и повечето от карабина. Плочите щяха да го защитят и при нападение с нож. Стига, разбира се, острието да не попаднеше в главата или във феморалната му артерия. Тогава с него беше свършено.
Роби зае позиция на ниско възвишение и огледа околността с уреда за нощно виждане. Вляво от него искряха светлините на Колонията на Братята, а вдясно – тези на военновъздушната станция. Отвъд тях се издигаха нефтените платформи, които ги обсаждаха като вражеска армия.
Край платформите сновяха хора и камиони. Роби виждаше и фаровете на автомобилите, които се движеха на територията, притежавана от Братята. Радарната инсталация се издигаше високо над всички тях, докато оглеждаше нощното небе за ядрени ракети и космически обекти.
Бяха му описали Еймъс Декър с три думи – интелигентен, странен, непреклонен. При първата им среща не бе забелязал нищо странно у него, но Декър определено му се беше сторил интелигентен. Надяваше се, че той ще оправдае и последната дума от тази кратка характеристика. А Алекс Джеймисън имаше отлична репутация в Бюрото. Роби добре знаеше колко важни са партньорите. В тази мисия неговата партньорка му липсваше много. Но в момента Джесика Рийл се намираше далече, заета със задача в много по-опасна част на света. Макар че и този район на Северна Дакота не беше лишен от насилие.
Уил Роби се изправи, напусна позицията си и забърза напред.
Стигна до оградата на военновъздушната станция.
Колегите му се бяха опитали да следват стандартната процедура на любезност. Но бяха ударили на камък.
Затова сега той бе изпратен да действа по не толкова любезен начин.
Разполагаше с необходимото оборудване, ако бъдеше възпрепятстван, макар че бе инструктиран да го използва само в краен случай. Заповедта гласеше да не убива никого тази вечер. Разбира се, противниковата страна нямаше да се поколебае да стреля, тъй като в негово лице щяха да видят нарушител, проникнал незаконно на тяхна територия. Нарушител, който търси истината, но въпреки това… нарушител.
Роби имаше карта на обекта в телефона си, затова спря за секунда да огледа външния периметър. По всичко личеше, че за охраната са се погрижили хора, които си разбират от работата.
Бяха му казали, че в системите за защита все пак има сляпо петно. Роби прескочи външната ограда точно за десет секунди. Ръкавиците от стоманени халки му позволиха да се прехвърли с лекота над бодливата тел. Знаеше къде в земята са заровени датчици за натиск – под ъгъл от четиресет и пет градуса спрямо стълбовете на оградата и на половин метър един от друг. Ако настъпеше някой от тях, в най-добрия случай щеше да задейства алармата. В най-лошия щеше да задейства мина и да хвръкне във въздуха.