– Не знаем дали все още е военен. И дори да го намериш, може да не пожелае да разговаря с теб. Поради куп причини – добави мрачно Роби.
– Смяташ ли, че нещата са толкова сериозни?
– Честно казано, ако не бяха сериозни, нямаше да съм тук.
– Добре е да го знам.
– Нещо друго?
– Когато те попитах за Айрин Креймър, ти ми затвори. Защо?
– Нямах какво да ти кажа.
– Странен начин да не отговаряш на въпросите.
– Това е част от работата ми.
– Мога да се справя с уклончиви отговори и дори с откровени лъжи, защото почти всички, с които разговарям, ме лъжат в даден момент. Но ако искам да разреша случая, трябва да стигна до истината. И ще го направя.
Роби погледна телефона.
– Това са фактите. Прави с тях каквото намериш за добре – каза той и се надигна сковано от стола си.
Това не убягна на Декър.
– Да разбирам ли, че измъкването е било не само шумно, но и болезнено?
– Почти винаги е така.
Роби вече беше до вратата, когато Декър каза:
– Знам, че не е било никак лесно да стигнеш до тази информация. Благодаря ти.
– Това ми е работата. А сега ти свърши твоята.
32.
– Той е – заяви Бейкър.
На следващата сутрин тримата с Декър и Джеймисън седяха в едно кафене близо до хотела. Декър показа на зет си снимката на Бен Пърси, която Роби му беше изпратил.
– Сигурен ли си?
– О, да, абсолютно. Още ли служи там? Не съм го виждал от онази вечер.
– Всички военни са напуснали станцията с изключение на командира ѝ полковник Съмтър. В момента персоналът се състои изцяло от частни подизпълнители.
– Никога не съм ги харесвал – каза Бейкър. – Получаваха три пъти повече от нас, а вършеха една четвърт от нашата работа. Как намери тази снимка?
Джеймисън погледна партньора си. Той вече ѝ беше разказал за срещата си с Роби.
– С малко старомодна полицейска работа, Стан – отвърна Декър и прибра телефона си.
Джеймисън посрещна думите му с повдигане на вежди.
– Как ще разговаряш с него, ако е заминал?
– Ще трябва да измисля начин. Споменавал ли е друго? За семейството си? За приятели? Нещо, което да ни помогне да го открием?
– Веднъж май каза, че семейството му е от Монтана… съвсем наблизо, от другата страна на границата.
Декър изправи рязко глава.
– Разбра ли от кой град?
– Не. Знам само, че е дошъл тук от някакво затънтено място в Монтана. Но в Монтана всяко място е такова. – Бейкър погледна часовника си. – Трябва да тръгвам. По това време обикновено вече съм на работа, но днес извършваме ремонтни дейности и ще започнем след около два часа.
– Благодаря ти, Стан, до по-късно.
– А, да не забравя, Каролайн ме помоли да ви питам искате ли да отидем заедно на ресторант довечера.
– Довечера? Аз съм…
Джеймисън го прекъсна:
– С удоволствие, Стан.
– Ще ви пратя имейл къде и в колко да се чакаме – усмихна се Бейкър. – Ще се влюбите в това място. То е много специално.
С тези думи той си тръгна, без Декър и Джеймисън да имат възможност да кажат каквото и да било.
Декър се извърна рязко към Джеймисън, която вдигна ръка.
– Той ти е зет.
– Скоро ще ми стане бивш зет.
– Приятел ли ти е? Харесваш ли го?
– Ами… Да. Много е свестен, винаги мога да разчитам на него.
– Не се ли бихте рамо до рамо срещу някакви хулигани?
– Да.
– Е, той ни покани на вечеря. И ние би трябвало да приемем. Най-малкото, защото можем да научим нещо полезно.
Декър завъртя неуверено чашата кафе в ръката си.
– Какво има? – попита го Джеймисън.
– Да си призная, дразня се, че Стан изглежда толкова щастлив без сестра ми. Знам, че е глупаво и дребнаво, но…
Джеймисън го потупа по рамото.
– Напълно нормално е да се чувстваш по този начин, след като става въпрос за някой от семейството ти. Но все пак това е неговият живот, не твоят. Не го съди, Декър, а го подкрепи. Сам каза, че е свестен, нали?
Декър вече мислеше за нещо съвсем различно.
– Ако семейството на Пърси живее в Монтана, и то от другата страна на границата, би трябвало лесно да го открием.
– Границата между двата щата е много дълга. Роби може ли да ни помогне?
– Той ни осигури снимката и името. Свърши си работата. Силата му не е да анализира бази данни или да разпитва свидетели. Би трябвало ние да се справим с тази задача.
– При всяко друго разследване, да. Но този случай е толкова особен…
Декър мисли дълго, след което извади телефона си и набра някакъв номер.