– Мъртва!?
– Била е убита. Затова сме тук.
– Господи!
– Сигурна ли сте, че при вас няма човек на име Бъд? – попита Джеймисън.
– Напълно. Познавам всички тук. Сред тях няма нито един с това име или прякор.
– Да не би пък тези три букви да са инициали? – обади се Декър.
Управителката затрака по клавиатурата. Изминаха няколко минути, през които тя четеше страница след страница на екрана. Накрая спря и се усмихна.
– Даниълс. Брадли Ънгър Даниълс.
38.
– Мери? – повтори Брад Даниълс.
Той беше стар и немощен. Седеше в инвалиден стол в малката спретната стая, която щеше да нарича свой дом до края на дните си.
Декър, Джеймисън и Кели стояха срещу него и изпълваха почти цялото свободно пространство.
– Да, Мери Райе – кимна Джеймисън. – Работила е тук преди малко повече от година като физиотерапевт.
Разкривените от артрит пръсти на Даниълс се свиха около дръжката на бастуна му.
– Мери? Да, да… Познавам я.
Управителката ги бе уведомила, че Даниълс е прехвърлил деветдесет и живее в дома повече от десет години. Съпругата му беше починала отдавна, а той бе надживял не само братята и сестрите си, но дори и децата си. Внуците му живееха в други щати и го посещаваха веднъж годишно на Коледа.
Кели се опита да покаже на стареца снимка на Креймър, но той поклати глава.
– Почти не виждам вече.
Декър огледа стаята. До леглото имаше малък рафт, отрупан със снимки на малки деца и поздравителни картички за рожден ден. Върху нощното шкафче лежеше бейзболна шапка. Моделът обаче бе по-специален – от онези, които носят ветераните от Втората световна и които показват в кой род войски са служили.
– Във военновъздушните сили ли бяхте по време на войната? – попита Декър и погледна шапката.
Старецът кимна.
– Пилот ли?
– Не, щурман – отвърна Даниълс и видимо се оживи. – Летях на Боинг 17, на Боинг 24 и на онези огромни бомбардировачи "Суперкрепост". Какви времена бяха само!
– Щурман, значи? – каза Кели.
– Винаги съм обичал сигналите, радиовълните, радара, който по онова време беше нещо съвсем ново. Помагаше ни да се ориентираме накъде да летим и как да се върнем. Участвал съм в много бомбардировъчни мисии. И всеки път имах чувството, че ще умра. Но винаги оцелявах – усмихна се той.
– Какво се случи след войната? Уволнихте ли се? – попита Декър.
– Не, останах на служба. Продължих да работя за правителството.
– С какво се занимавахте? – поинтересува се Джеймисън.
Старецът присви очи.
– Защо питате? – Тонът му стана изненадващо рязък.
Декър приклекна пред него.
– Разговаряхте ли с Мери за някои от нещата, които сте вършили по време на службата си?
– Не отговорихте на въпроса ми. Защо аз да отговарям на вашия?
– Харесвахте ли Мери?
– Тя беше свястно момиче. Търпеливо. Следеше дали си правя процедурите, но не беше така досадна като някои други тук. Жалко, че напусна. Къде е отишла?
– Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че е заминала за Лондон, Северна Дакота?
– За Лондон? – сепна се старецът.
– Точно така. Там е разположена военновъздушната станция "Дъглас С. Джордж".
– Много добре знам.
– Защото сте служили в нея преди много години, нали? – каза Декър.
– Ако случайно съм служил, каквото и да съм правил там, все е секретно – заяви Даниълс.
Той затвори очи и стисна здраво дръжката на бастуна си.
– Но сте разговаряли с Мери на тази тема?
– Откъде знаете? – попита старецът. – Тя ли ви каза?
– Не. Но защо иначе ще замине за Лондон? Всичко останало би било прекалено голямо съвпадение.
– Нямам какво да ви кажа.
– Знаете ли, че ВВС са продали по-голямата част от терена около радарната инсталация?
– Продали са земята? – учуди се Даниълс. – На кого?
– На религиозна организация, наречена Братята. Чували ли сте за тях?
Старецът поклати глава.
– А те на свой ред са я отдали под наем на компании за фракинг.
– Фракинг?
– Добив на нефт и газ.
– И те правят сондажи на това място? – попита Даниълс.
– Да. – Декър погледна първо Кели, после Джеймисън. Накрая се обърна към стареца, който го зяпаше втренчено. – Работата е там, че… за съжаление, не можем да разговаряме с Мери.
– Защото не знаете къде е сега, така ли? – попита Даниълс.
– Напротив, знаем.
– Какъв е проблемът тогава?
– Някой я е убил.
Старецът се вцепени и Декър се уплаши, че той ще получи удар.