– Махайте се от тук! – викна Даниълс с дрезгав глас и очите му плувнаха в сълзи. – Махайте се! Веднага изчезвайте! Оставете ме на мира! Оставете ме на мира, по дяволите!
В стаята се втурна медицинска сестра.
– Господин Даниълс? – попита притеснено тя. – Какво става?
Той посочи Декър и останалите.
– Тези хора ме тормозят. Искам да си тръгнат.
Сестрата изгледа строго тримата.
Джеймисън извади служебната си карта и каза:
– Това е полицейско разследване. Трябваше да му зададем няколко трудни въпроса.
– Разбирам. Но той е разстроен. Мисля, че… че трябва да си тръгнете. Господин Даниълс не е в добро здраве.
Джеймисън дръпна Декър за ръката.
– Права сте. Тръгваме си.
И те излязоха от стаята.
– Той знае – каза Декър, докато вървяха по коридора. – Споделил е с Креймър нещо, което я е накарало да зареже работата си тук, да смени името си и да замине за Лондон.
– Но не знаем какво – отбеляза Кели.
– Даниълс е работил във военновъздушната станция – каза Джеймисън. – Това трябва да е връзката. Преди това е бил щурман, работил е с радари и радиостанции… Точно това са правили и в Лондон.
– Трябва да разберем точно по кое време е служил там – каза Декър. – Станцията е построена през петдесетте, нали?
– Да – потвърди Кели, – но не знам кога е била открита.
– Мога да помоля Богарт да провери – предложи Джеймисън.
– Когато разберем кога е служил там Даниълс и какво точно е правил, ще се върнем и отново ще поговорим с него – каза Декър.
– Но той е ужасно възрастен, Еймъс – възрази Джеймисън.
– Да, знам. Но в момента ни се предоставя най-добрата възможност да разкрием случая.
Когато излязоха навън, Кели възкликна:
– Какво, по дяволите, става тук?
– Нямам представа – отвърна Декър. – Но явно сме на прав път.
– Добре, да се надяваме, че ще ги пипнем, преди те да пипнат нас – заяви мрачно Джеймисън.
39.
– И Богарт каза, че работи по въпроса? – попита Декър.
Двамата с Джеймисън вървяха към ресторанта, в който щяха да вечерят с Бейкър и Каролайн Досън.
Декър се беше преоблякъл с друг панталон и чиста бяла риза под износеното си кадифено сако с кръпки на лактите. Това бяха най-елегантните му дрехи. Времето се беше променило, температурите бяха спаднали до осемнайсет-деветнайсет градуса, а влажността рязко беше намаляла.
Джеймисън беше с бяла блуза, джинсово яке и черна пола до коленете.
– Да, говорих с него преди малко. И тъй като става въпрос за военни, ще звънне на Харпър Браун.
Браун служеше във военното разузнаване и преди време беше работила с Декър и Джеймисън по едно разследване.
– Добре. Нещо ново за Креймър и защо е толкова важна за Бюрото?
– Не. Попитах Богарт, но той заяви, че не знае нищо. Господи, става ми студено от този вятър! – възкликна Джеймисън и се сгуши в якето си.
– Само преди два дни се оплакваше от горещината.
– Доколкото си спомням, не бях единствена.
Когато наближиха ресторанта, Декър каза:
– Добре, ето че сме на вечеря. Какво трябва да правя?
Джеймисън го погледна. Не беше изненадана, тъй като бе очаквала подобен въпрос.
– Първо, опитай се да се забавляваш. Последните дни бяха доста напрегнати, а дори ти имаш нужда да разпуснеш. На второ място, покажи, че нямаш нищо против Каролайн. Не си мисли, че тя се опитва да измести сестра ти.
– Ами ако изтърся някоя глупост?
– Мисли, преди да говориш.
– Лесно ти е на теб – измърмори той.
На бронзовата табела до входа на ресторанта пишеше "Мади".
– Това е името на майка ѝ – каза Джеймисън.
– Очевидно мястото не е избрано случайно – отвърна Декър.
Заведението се намираше на първия етаж на обновена тухлена сграда, а от двете страни на лакираната дървена врата имаше газови фенери.
Джеймисън погледна пламъчетата, които танцуваха в тях, и подхвърли:
– Чудесно! И тук горят метан!
Досън и Бейкър ги очакваха на бара, където вече си бяха поръчали питиета. Бейкър беше облечен почти като Декър: бежов панталон, бяла риза и сако, което беше имало и по-добри дни. Досън си беше сложила тюркоазена рокля с кожен колан, черен чорапогащник и обувки с нисък ток. Четиримата се настаниха на масата.
Джеймисън се възхити на интериора, който изглеждаше едновременно старинен и модерен. Личеше си, че обзавеждането е избрано с вкус и артистичност.
– Много е красиво. Не очаквах да видя подобно нещо – каза тя, след което погледна смутено Досън и добави: – Не исках да прозвучи така, съжалявам.