Декър се подсмихна и наклони глава, преди да прошепне:
– Мисли, преди да говориш.
Досън реагира с усмивка.
– Няма проблем. Между другото, всичко това е мое дело.
– Нима? – учуди се Джеймисън.
Бейкър се ухили и поясни:
– Тя командва тук, а не баща ѝ.
– Разговаряхме с него – каза Декър.
– И защо е трябвало? – попита Досън.
– Зададохме му няколко рутинни въпроса.
– Ресторантът наистина ли е твой? – намеси се Джеймисън, за да смени темата.
– Формално се води собственост на баща ми, но аз направих бизнес плана, заех се с проекта и ремонта, с наемането на персонала и избора на всичко, което виждате тук – от приборите за хранене до марките джин, които са наредени на бара. Имаме уебсайт и страници в социалните мрежи, организираме различни събития, предлагаме кетъринг.
Джеймисън огледа препълнения салон и каза:
– Явно е много популярно място.
– Напълно резервирано е за три месеца напред. Това е единственият изискан ресторант в целия град. Наех главния готвач от Напа Вали.
– Уредихме се с маса само защото заведението е нейно – добави Бейкър с усмивка.
Досън се засмя и го хвана за ръката.
– А баща ми реши, че съм се побъркала. Предупреди ме да не се опитвам да превърна този град в нещо, което той не може да бъде.
– Какво означава това? – попита Декър.
– Татко винаги е смятал Лондон за затънтен провинциален град, който никога няма да надрасне себе си. Въпреки всички пари от фракинга. Аз обаче не споделям мнението му. Мисля, че цикличното редуване на бумове и кризи отмина. Хората не прииждат тук само за да забогатеят, а после да си заминат. Те идват, за да останат. Знам, че климатът е проблем, но това се отнася и за много други места. Полетите до по-топлите щати са сравнително кратки. Според мен, ако градът ни предлага добри условия, никой няма да поиска да си тръгне. В Северна Дакота живеят доста свестни хора. Обикновени, земни…
– И аз съм от Средния запад – каза Декър, – затова съм напълно съгласен.
– А с парите, които изкарват тук, местните могат не само да си позволят, но и да оценят услуги като тези, които се опитвам да предложа.
– Звучи страхотно! – заяви Джеймисън.
Бейкър вдигна чашата си.
– За страхотните неща! – каза той. – И за страхотните хора!
След като дадоха поръчките си на сервитьорката, Досън се поинтересува как върви разследването.
– Чух, че е извършено още едно убийство, а Паркър е изчезнал безследно.
– Да, жертвата е Памела Еймс. До неотдавна е живяла в Колонията – обясни Джеймисън.
– Някой е имал зъб на жена от Колонията? – изненада се Бейкър.
– Може да се е озовала на неподходящото място в неподходящия момент, ако Паркър е бил мишената.
– Но защо той ще бъде мишена? – попита Досън.
– Някой от вас познаваше ли Памела Еймс? – прекъсна ги Декър.
Бейкър поклати глава, но Досън каза:
– Работила съм с Милтън Еймс по няколко сделки. Знаех, че Памела му е дъщеря, но не бяхме приятелки.
– Какво изобщо е търсила тя у Паркър? – зачуди се Бейкър.
– Може да са се познавали – отвърна уклончиво Джеймисън и хвърли поглед към Декър, след което се обърна към Досън и каза: – Срещнахме се с баща ти в дома му. Прекрасна къща!
– След смъртта на мама и двамата се нуждаехме от нещо, което да ангажира мислите ни. И понеже нямаше да заминем за Франция без нея, реших да построим нов дом за баща ми. Прецених, че идеята е добра, тъй като ще има с какво да се занимава, а той обича такива неща… Следи и най-дребните детайли. Завършихме я току-що. Отне ни близо две години, при положение че строителите работиха почти денонощно.
– А ти как се справи? – попита Декър.
Каролайн Досън се усмихна тъжно и отвърна:
– Потънах в работа.
– Доколкото разбрах, майка ти е загинала в снежна буря – каза Джеймисън.
Досън кимна и завъртя пръстена на кутрето си.
– От отравяне с въглероден оксид в колата си – уточни тя със задавен глас.
– Какво е правила навън в такова време? – попита Декър.
– Обадила ѝ се Алис Причард, възрастната ни съседка. Останала без ток и се притеснила… Алис имаше здравословни проблеми.
– Защо не е звъннала на деветстотин и единайсет?
– Мама е щяла да пристигне по-бързо от всеки друг. Освен това имахме резервен генератор и Алис щеше да се чувства добре у дома. Беше се случвало и преди, затова звънеше първо на нас.
– Но майка ти така и не е стигнала при нея – предположи Декър.
– Не. Между другото, Алис също почина.
– Божичко! – възкликна Джеймисън.
– Ако съседката ви е починала, откъде знаеш, че тя се е обадила у вас? Как разбра, че това е причината майка ти да излезе в бурята?