– Мама ми изпрати съобщение, след като Алис ѝ е звъннала. Но заради часовата разлика го видях чак на следващата сутрин. А после научих, че са я открили в колата ѝ, след като бурята отминала.
– Много съжалявам – каза Джеймисън, а Бейкър нежно потупа Досън по рамото.
Настъпи мълчание, преди Декър да изтърси ни в клин, ни в ръкав:
– Баща ти… Баща ти ни се похвали, че скоро ще сложиш целия град в джоба си.
Джеймисън погледна притеснено партньора си, но преди да успее да каже каквото и да било, Бейкър се обади:
– Идеалното момиче на татко.
Декър забеляза, че Досън не остана очарована от думите му.
– Разбрахме, че си имала брат – каза той, с което си заслужи още един недоволен поглед от Джеймисън.
– Предполагам, че Каролайн би предпочела да говори за нещо друго – отбеляза тя.
Досън се закашля и отпи от водата си.
– Не, всичко е наред. Да, брат ми Хю. Той… почина.
– Джо Кели спомена, без да навлиза в подробности, че двамата с баща ти имали разногласия по много въпроси.
Досън погледна Декър толкова втренчено, че той се почувства неловко.
– Добрият стар Джо. Винаги е безкрайно дискретен.
– Това проблем ли е? – попита Джеймисън.
– О, не. Предполагам, че просто се е опитвал да предпази семейството ни от нежелано внимание. Джо винаги е бил изключително лоялен в това отношение. Работата е там, че брат ми беше гей, което никак не се харесваше на баща ми. Той го изключи от завещанието си, изхвърли го както от бизнеса, така и от живота си. В крайна сметка Хю не успя да го понесе и реши да сложи точка на всичко. Нагълта се с хапчета. Аз го открих мъртъв – каза тя и поднесе салфетката към очите си.
– Съжалявам, Каролайн, нямах представа! – възкликна Бейкър.
– Обикновено не говоря за това. Много го обичах. Бяхме доста близки.
– Това… това сигурно се е отразило неблагоприятно върху отношенията ти с баща ти – предположи Декър.
– Не си разменихме нито дума цяла година след трагедията. Но после изгубихме и мама и… и решихме, че след като сме единствените оцелели от семейството, трябва да сключим нещо като примирие. И го направихме.
– Смяташ ли, че това примирие ще издържи? – попита Декър.
Досън почука по масата за късмет.
– Нямам избор – отвърна тя.
– Е, както каза Стан, мисля, че баща ти наистина смята, че си идеалната дъщеря.
– Няма такова нещо – заяви категорично Досън.
40.
Когато Декър и Джеймисън се върнаха в хотела, завариха Шейн Макклелън да ги чака във фоайето.
Той се надигна от мястото си и пристъпи към тях. Не се беше бръснал от няколко дни.
Изгледа ги притеснено и започна:
– Хал Паркър…
– Какво за него? – попита Декър.
– Чух, че някой го е отвлякъл, а в бараката му е открито мъртво момиче.
– Защо се интересуваш?
– Той е един от най-добрите ми приятели. Често ходим на лов заедно.
– Всъщност в дома му видяхме твоя снимка от един ловен излет – каза Джеймисън.
– Имате ли представа какво е станало с него?
– Работим по случая – отвърна Декър. – Съгласен ли си да ти задам няколко въпроса, след като сте били приятели?
– Разбира се, ще направя каквото мога, за да помогна.
Тримата се запътиха към един кът с фотьойли встрани от рецепцията. Когато седнаха, Декър попита:
– Кога видя Паркър за последен път?
– Два дни след като се натъкна на трупа на Креймър. Отидох у тях да взема нещо и той ми разказа какво е станало. Беше много разстроен.
– А разказа ли ти за вълка, който е преследвал?
– Да, вървял е по следите му, когато е открил жената.
– Паркър познаваше ли Памела Еймс?
Шейн сбърчи вежди.
– Нямам представа. Това ли е момичето, което са намерили мъртво в бараката?
– Да. Информацията, с която разполагаме, не изключва възможността Еймс да е предлагала платен секс. След като познаваш Паркър, смяташ ли, че наистина може да е била там с тази цел?
– Хал с проститутка? Абсурд! Как ви е хрумнало изобщо?
– Открихме някои неща, които ни навеждат на тази мисъл – отвърна уклончиво Декър.
Шейн скръсти ръце на гърдите си и го погледна навъсено.
– Никога няма да го повярвам. Хал обичаше да ходи на лов и риболов и да пие бира. Нищо повече.
– Когато го видя за последно, стори ли ти се разтревожен?
– Нищо не спомена. Беше разстроен заради онази жена, но само толкова. Планирахме скоро да отидем на лов.
– Изненадана съм, че ти остава време за лов предвид ангажиментите покрай баща ти – обади се Джеймисън. – Имам чувството, че си плътно зает.