– Ако му позволя, ще ми запълни целия ден, до последната минута, но аз имам тайно оръжие.
– Какво е то?
– Изобщо не ми пука за онова, което го интересува най-много – да прави купища пари от нефта.
– Разбрах, че имаш ферма – каза Декър. – Близо до военновъздушната станция.
– Точно така.
– Познаваш ли някои от Братята?
– Да, свестни хора са.
– Често ли ходиш при тях?
– Разбира се. Те са много добри шлосери. Използваме някои от изделията им при сондажите. Освен това имат доста камиони и ние им плащаме за транспортни услуги.
– Познаваше ли Айрин Креймър?
– Не.
– С Каролайн май сте приятели?
– Израснахме заедно – аз, тя и Джо Кели. Учихме в един клас в гимназията. По онова време бяхме неразделни.
– Да, Кели спомена нещо подобно.
– Двамата с Джо играехме във футболния отбор. Той беше куотърбек, а аз ресивър. – На лицето на Шейн грейна усмивка. – Хванах четиресет и два тъчдаун паса от него в рамките на два сезона и спечелихме щатското първенство и през двете години. Не че се хваля, но бяхме доста популярни в гимназията. Това бяха най-хубавите години от живота ми. Всеки ден се събуждах с усмивка.
– А сега? – попита Джеймисън.
– Сега не се виждаме толкова често. Каролайн е прекалено заета да движи бизнеса на баща си. А Джо е ченге, което означава, че понякога работи и през нощта. Липсват ми онези дни – добави носталгично Шейн. – Беше толкова отдавна.
– Ти харесваш Каролайн, нали? – продължи Джеймисън.
Шейн сведе поглед.
– Всички я харесват. Навремето си фантазирах как един ден ще ми стане жена и ще имаме много деца. – Шейн помълча и добави: – С Джо бяха гаджета в гимназията. В един момент дори си мислех, че ще се оженят. – Той се усмихна едва-едва. – Това е единственото нещо, което ме дразнеше в него – че Каролайн го харесва повече, отколкото мен. Но с Джо бяхме най-добри приятели и прекарвахме почти цялото си време заедно.
– Какво се случи след гимназията?
– Какво се случи… Животът, това се случи – отвърна тъжно Шейн. – Още сме приятели, но не е като преди. Нищо не е като преди – каза унило той.
– Това се отнася за всички ни – обади се Декър.
– Току-що вечеряхме с Каролайн – каза Джеймисън.
– Така ли? В онзи новия ресторант?
– Да, "Мади". Кръстила го е на майка си.
– Много съжалявам за нелепата ѝ смърт.
– Истинска трагедия – отбеляза Джеймисън.
– И така, Джо стана полицай, Каролайн замина да учи в колеж, а ти постъпи в армията – обобщи Декър.
– Да.
– Колко време служи?
– Достатъчно, за да видя неща, които няма да забравя, докато съм жив – отвърна рязко Шейн. – Не ме разбирайте погрешно, гордея се със службата си в армията, но се радвам, че вече е зад гърба ми. Имах приятели, които загинаха или останаха инвалиди. Върнах се тук, след като се уволних.
– Забелязвал ли си нещо странно във военновъздушната станция?
– Странно ли?
– Нещо необичайно.
– Не. Охраната е доста сериозна. Местните наричат радара "око към небето". Чувал съм, че следи за ядрени ракети. Там е, отпреди да се роди баща ми.
– Влизал ли си вътре?
– Не. Защо ме разпитвате за това?
– Рутинни въпроси.
– Как да помогна да открием Хал?
– Вече ни помогна.
– Това ли е всичко? Не мога ли да направя още нещо?
– Не, освен ако нямаш информация кой може да е убил Айрин Креймър и Памела Еймс.
Шейн поклати глава.
– Май започвам да разбирам защо никой във Вашингтон не върши абсолютно нищо.
– Работим усилено по случая, Шейн. Но не е никак лесно.
– Да, сигурно – отвърна хладно той. – Довиждане.
Шейн се обърна рязко и си тръгна.
– Беше категоричен, че Паркър никога не би наел проститутка – каза Декър. – Но аз си мисля, че…
Той се сепна и млъкна.
– Декър? Какво има? – попита Джеймисън, забелязала странното му изражение.
– Трябва да тръгваме – каза той и закрачи към вратата.
– Къде отиваме?
– Да видим един труп – отвърна Декър през рамо.
41.
Погребалната агенция беше затворена и се наложи Декър да тропа дълго, преди да се появи някой. Оказа се слаб младеж, облечен като чистач, който държеше парцал за миене на пода.
– С какво мога да ви помогна? – попита притеснено той иззад стъклената врата.
Джеймисън опря значката си в стъклото.
– ФБР! Отворете веднага!
Младежът пусна парцала, отключи вратата с трепереща ръка и отскочи встрани, когато Декър профуча покрай него.