Кели бързо застана между двамата.
– Успокойте се! Уолт, тук наистина стават странни неща. Не те обвинявам, но…
– О, я млъквай! – извика Садърн, обърна се и напусна моргата.
Всички погледи се насочиха към съпругата му, която едва се държеше на краката си.
– Лиз, какво става тук? – попита Кели.
– Уолт е разстроен и това е съвсем естествено – отвърна тя и изгледа гневно Декър. – Как иначе, след като този човек подхвърля ужасни намеци.
– Не са намеци – каза Декър. – Открито заявявам, че съпругът ви съзнателно е манипулирал резултатите от двете аутопсии с цел да възпрепятства разследването.
– Това е проклета лъжа!
– Кой го накара да го направи? – настоя Декър.
– Нямам представа за какво говорите. Съпругът ми не е способен на подобно нещо.
Всички се стреснаха, когато чуха изстрела, последван от падането на нещо тежко.
Втурнаха се навън. Джеймисън тичаше най-отпред.
Една от вратите в дъното на коридора беше открехната. Тя я отвори докрай, но спря още на прага, а останалите се скупчиха зад нея.
Очевидно това беше кабинетът на Уолт Садърн, тъй като едната стена бе покрита с негови дипломи и сертификати. Пред другата стена имаше бюро, а столът до него беше изблъскан назад.
Джеймисън, Кели и Декър надникнаха зад бюрото. Уолт Садърн се беше свлякъл на пода. Пистолетът, с който се беше прострелял, лежеше на килима до него.
– Уолт! – изпищя Лиз, когато видя тялото.
Тя се опита да мине покрай тях, но Кели я удържа.
– Не може, Лиз, това… сега това е местопрестъпление, съжалявам!
Лиз Садърн го заудря с юмруци, докато накрая Кели притисна ръцете ѝ към тялото. Тя се облегна на него и заплака. Декър погледна първо Кели, после мъртвия Уолт Садърн.
Е, това не го очаквах.
43.
В стаята в полицейското управление имаше трима души, но не се чуваше друг звук освен дишането им. Декър, Джеймисън и Кели седяха безмълвно и се взираха в издраскания линолеум.
Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а тялото на Садърн лежеше върху маса в собствената му погребална агенция. Съсипаната Лиз беше в дома на приятелка. От Уилистън беше потеглил друг патоанатом, който да извърши аутопсията, макар всички да знаеха точната причина за смъртта на Уолт Садърн.
Той беше оставил на бюрото си набързо надраскана бележка, която гласеше: "Съжалявам за всичко. Ненавиждам се. Аз…".
Очевидно беше решил да не я довърши.
– Защо? – попита Кели. – Наистина ли се е компрометирал?
– Явно някой го е накарал да фалшифицира резултатите от аутопсията, за да ни обърка. Изнудили са го да не споменава онези неща, които могат да ни насочат в правилната посока.
– Наистина ли смяташ, че Уолт е бил изнудван? – попита Кели. – Може да са го подкупили.
– Хората, които правят подобни неща за пари, обикновено не си пръсват мозъка, когато ги разобличат. Опитват се да сключат сделка, като издадат човека, който им е платил. Независимо от това, което казах на Садърн, ние не разполагаме с пряко доказателство, че той е извършил всичко това напълно преднамерено. Аз само го провокирах – видяхте реакцията му. Личеше си, че е гузен. Погледнете и предсмъртната бележка. "Съжалявам за всичко"? "Ненавиждам се"? – Декър замълча и след малко добави: – Във всеки случай, не очаквах да се самоубие.
По-късно същата вечер бледата и изтощена Лиз Садърн седеше на леглото в стаята за гости в къщата на своя близка приятелка. Държеше голяма чаша чай, а зачервените ѝ очи издаваха мъката, която изживява. Лиз изгледа враждебно Декър, който седна на стола до леглото.
Кели и Джеймисън останаха прави зад него.
– Не можахте ли да изчакате един ден? Поне един ден, по дяволите – изрече рязко тя. – Съпругът ми се самоуби!
– Непременно щяхме да изчакаме, ако можехме. Но не можем. Затова ще ви бъдем благодарни за всичко, което можете да ни разкажете.
– Не знам защо Уолт го направи…
Декър се приведе напред на стола си.
– Нека тогава си помогнем взаимно. И да започнем с това, което е написал в онази бележка.
Лиз Садърн затвори очи и въздъхна.
– Важно е, Лиз – обади се Кели.
– Знам, Джо! – сопна му се тя.
Декър се покашля и каза:
– Ако някой е принудил съпруга ви да фалшифицира резултатите от аутопсиите на Креймър и Еймс, трябва да разберем кой е той и защо го е направил.