– Нямам представа защо го е направил. Още не мога да повярвам, че Уолт съзнателно е манипулирал резултатите. Ако някой е виновен за смъртта му, това сте вие! Вие го обвинихте, че е извършил всички онези ужасни неща!
Декър, който определено не изглеждаше убеден от думите ѝ, се поизправи на стола си.
– Ако съпругът ви беше невинен, в никакъв случай нямаше да се самоубие. Преди да излезе от стаята, той спомена адвоката си. Човек, който възнамерява да се самоубие, не реагира по този начин.
– Тогава защо се самоуби, вместо да се обади на адвоката си? – отвърна гневно Лиз Садърн.
– Мисля, че не успя да се овладее и каза първото, което му хрумна в момента. Започнал е да осъзнава реалността едва като се е върнал в кабинета си. И тогава е взел решение как да постъпи.
– Наистина ли искате да очерня покойния си съпруг? Това ли очаквате от мен?
– Искам да ни помогнете да разкрием серия от убийства. Онзи, който е изнудвал съпруга ви и го е докарал до самоубийство, заслужава да бъде наказан. Нуждаем се от помощта ви, за да го пипнем.
– Ако не го бяхте обвинили… – започна Лиз Садърн.
– Ако не забелязвам подобни несъответствия, значи съм си сбъркал професията – прекъсна я Декър. – Вие имате представа от криминалистика. Наистина ли смятате, че мъжът ви би пропуснал толкова значими факти и при двете аутопсии?
Садърн си пое дълбоко въздух и впери очи в него.
– Мисля, че сте роден за тази работа, агент Декър.
– Добре – отвърна той и я погледна подканящо.
Лиз Садърн се пресегна и взе салфетка от кутията върху нощното шкафче. Избърза сълзите си и издуха носа си, след което започна:
– Съпругът ми беше добър човек.
– Никога не съм твърдял обратното – заяви Декър.
– Но той… имаше проблеми.
– Какви проблеми?
Очите на Лиз Садърн отново се насълзиха.
– Той… вършеше неща, на които много хора, особено тук, не биха… не биха погледнали с добро око.
– За какво става въпрос?
– В някоя криминална история ли се е забъркал? – обади се Кели.
– Не, но щеше да се отрази зле на репутацията му – въздъхна Садърн. – Имаше връзка с жената на свой приятел. – Тя стисна силно чаршафа.
– Как разбра? – попита Кели.
– От съобщенията, които си разменяха. От нещо, което видях в компютъра му… От късните телефонни разговори. Освен това… наех частен детектив.
– Попитахте ли го директно? – намеси се Декър.
Садърн взе нова салфетка и изтри очите си.
– Да. Отначало отрече всичко. Заяви, че съм се объркала, че е станало недоразумение… Но накрая си призна. Обсъждахме възможността да се разведем, но така и не го направихме.
– Това сигурно е създало голямо напрежение в брака ви – каза Джеймисън.
– В крайна сметка реших, че ще си затворя очите. Уолт правеше каквото си пожелае, аз също. Нямаме деца. Казах си, че ще се забавлявам, ще излизам от време на време с някого, а ако не се прибера и прекарам нощта в чуждо легло, какво толкова?
– Като онази вечер, когато ви видях в бара ли? – попита Декър.
– Тръгнах си, защото имах точно такава среща – отвърна Садърн и извърна поглед.
Декър придърпа стола си по-близо до нея.
– Някой може да е разбрал за аферата на мъжа ви. Да му е изпратил снимки или други уличаващи доказателства и да го е заплашил да го изобличи, ако не направи каквото му наредят.
– Съвсем е възможно.
– Но толкова много хора имат извънбрачни връзки – каза Джеймисън. – Защо страхът от разобличаване да стига до там, че да принуждава Уолт да манипулира докладите от аутопсиите? Той е трябвало да знае, че човекът, който иска това от него, е свързан с убийствата по някакъв начин.
– Уолт беше много горд човек. Хората в града го уважаваха. Знам, че звучи невероятно да се замеси в прикриването на убийство, но той би го направил заради репутацията си.
– С кого имаше връзка? – попита Кели.
Садърн поклати глава.
– Не, няма да ви кажа. Това няма нищо общо с убийствата.
– Не бъди толкова сигурна – възрази Кели.
Тя отново поклати глава.
Декър забеляза това и попита:
– Уолт споменавал ли е нещо, дори случайно, което би могло да хвърли светлина върху това кой го е изнудвал?
– И аз се запитах същото – отвърна тя. – Но нищо не ми идва на ума.
После Лиз Садърн се отпусна на възглавницата и затвори очи.
44.
Джеймисън и Декър оставиха Кели пред полицейското управление и се върнаха в хотела.
По пътя Джеймисън каза:
– Две убийства и едно самоубийство. Три жертви, сред които патоанатомът, извършил аутопсиите на убитите и манипулирал резултатите. Най-вероятно е бил шантажиран заради изневерите си. А човекът, открил първия труп, е изчезнал безследно и най-вероятно е мъртъв. Истинска каша!