– Плюс един деветдесетгодишен старец, който знае много, но не иска да ни каже нищо – добави Декър, докато се взираше смръщено през прозореца.
– Съгласна съм, че Креймър е дошла тук заради онова, което ѝ е казал Брад Даниълс. Но ако той продължава да мълчи, няма какво да направим. Не можем да го изтезаваме.
– Но можем да го обвиним във възпрепятстване на правосъдието и да го заплашим със затвор.
– Затвор за деветдесетгодишен ветеран от войната, който живее в старчески дом? Сериозно ли говориш? Нито Бюрото, нито съдът би направил подобно нещо.
В този момент избръмча телефонът, който Уил Роби му беше оставил.
– Да? Какво има?
– Ела на това място след половин час – каза Роби, съобщи адреса и затвори.
Декър погледна Джеймисън, която попита:
– Какво става?
– Промяна в плановете.
Той въведе адреса в телефона си и двамата с Джеймисън потеглиха натам.
Адресът, който Роби му продиктува, се намираше на двайсет и пет километра от града. На мястото се издигаше изоставена жилищна сграда.
– Предполагам, че това е една от жертвите на последната криза – каза Джеймисън, докато паркираше. – Къде е този Роби?
Уил Роби излезе от сенките край входа и подвикна тихо:
– Последвайте ме.
Той ги поведе през закрит пасаж към задната част на сградата. Стигна до една врата, отвори я и ги подкани да влязат.
– Приятно ми е да се запознаем, Роби – каза Джеймисън, докато минаваше край него.
Той само кимна.
Когато и тримата влязоха, Роби затвори и заключи вратата, след което тръгна пред тях покрай празен плувен басейн, потънал в мръсотия. Продължи по тъмен коридор, като го осветяваше с тактическо фенерче. После отвори друга врата и отново подкани Декър и Джеймисън да влязат.
В стаята седеше Синия в елегантен костюм с вратовръзка. Така облечен, той спокойно можеше да се слее с гостите на почти всеки прием във Вашингтон, но в Лондон, Северна Дакота, щеше да се набива на очи.
– Господин Декър, агент Джеймисън, моля, седнете – каза им Синия.
– Кой сте вие? – попита Декър.
– Основателен въпрос. Всеки момент ще ви кажат… Ето!
Декър извади телефона, който звънна в джоба му.
– Рос? Какво става? … Какво? – Декър погледна Синия. – Да, тук сме… Сигурен ли си? … Добре… Благодаря.
Той затвори и погледна Джеймисън.
– Богарт каза, че можем да му имаме доверие и трябва да го изслушаме.
Тя кимна и забеляза, че Роби се е облегнал на вратата.
– И бездруго май нямаме избор – подхвърли, вперила поглед в невъзмутимото му лице.
Синия посочи двата стола пред себе си.
– Моля.
Декър и Джеймисън седнаха.
– Чух, че има развитие по случая – започна Синия.
– Ако наричате развитие самоубийството на патоанатома, в такъв случай, да, има развитие – отвърна мрачно Декър.
– Причината? – попита Синия.
– Съпругата му предполага, че е бил изнудван заради извънбрачна връзка – отговори Джеймисън.
– Вярвате ли ѝ?
– Не вярвам на никого само защото твърди едно или друго – заяви Декър. – Не съм убеден, че присъстващите са изключение от правилото.
– Щях да остана разочарован, ако не беше така – каза благосклонно Синия. – Нещо друго?
– Поръчах да открият Бен Пърси. Той има роднини в Монтана.
– Във връзка с "бомбата с часовников механизъм", както сте се изразили пред моя колега?
– Именно.
– Някакви изводи по този въпрос?
– Да, всичките апокалиптични. – Декър замълча и впери поглед в Синия. – Вие също се интересувате, значи? Макар че не ми приличате на служител на правоохранителните органи.
– Нямам право да действам на територията на страната. Роби също.
– Явно сте нарушили правилата.
– Това е само една от възможните интерпретации на случващото се. Нещо друго?
– Смятаме, че мишената е била Памела Еймс, а не Хал Паркър.
– Защо?
– Опитали са се да представят нещата така, сякаш е проститутка, която има среща с Паркър, но съм убеден, че това е инсценировка.
– С каква цел? – попита Роби.
– За да решим, че това е причината Еймс да отиде при Паркър. Ако не е била там за секс, за какво тогава? Тя доскоро е живяла в Колонията. По всяка вероятност е познавала Креймър, почти съм убеден. Възможно е Креймър да е споделила с нея нещо, което да ѝ се е сторило подозрително. Убиецът на Креймър може да се е притеснил, че Еймс знае нещо, което ще доведе до разкриването му. Нищо чудно да е имало друга причина да се отърват от Паркър. Така с един куршум решават два проблема и създават впечатлението, че целта е бил той, а Еймс просто е имала лош късмет.