– Паркър е знаел нещо, което да им навреди. Но какво? – попита Синия.
– Той е опитен следотърсач. Открил е тялото, преди да завали. Било е закарано с превозно средство на онова пусто място малко преди да се появи Паркър, защото още не е било нападнато от животни. Съмнявам се, че убиецът го е мъкнал на гръб с километри, за да го остави там. Почвата е относително мека…
– … и убиецът трябва да е оставил следи – довърши Роби.
– Да. В такъв случай Паркър ги е видял.
– Но защо не е казал нищо на полицията? – учуди се Джеймисън.
– Интересен въпрос – отвърна Декър, – който предполага най-различни възможности.
– Любопитно – каза Синия. – Много любопитно.
– Информацията само в една посока ли ще тече? – попита Декър.
– Какво искате да кажете?
– Вие какво ще споделите с нас?
Синия кимна и се замисли.
– Струва ми се, че можем да ви върнем жеста. Питате се защо съм замесен в това разследване и в крайна сметка защо вие и агент Джеймисън участвате в него. – Той помълча и продължи: – Отговорът, разбира се, е Айрин Креймър.
– Или Мери Райе, името, под което е работила в старчески дом в Уилистън – намеси се Джеймисън.
– Или Тери Елисън. Или Дениз Финли – добави Синия. – Списъкът е дълъг.
– Продължавайте – помоли Джеймисън.
– Айрин Креймър е косвена жертва на една неуспешна операция, предприета от американското правителство преди десетилетия.
– Някакви подробности?
– Майката на Айрин е била руски агент.
Джеймисън хвърли поглед към Декър.
– Греховете на родителите, както ти предположи.
– О, значи сте се досетили? – възкликна Синия.
– Само донякъде. И така, майка ѝ е била шпионка, но вие сте я хванали. Защо казвате, че операцията се е провалила?
– Не ме оставихте да довърша. Майка ѝ е била руски агент, за когото сме смятали, че действа срещу нас. Всъщност тя е била двоен агент и е работела за партньорска служба, която е пропуснала да ни уведоми.
– Но защо смъртта на Креймър се разследва от ФБР? Защото проверката на отпечатъците ѝ е привлякла вниманието на някого в Бюрото?
– Преди години именно ФБР е трябвало да арестува майката на Айрин, тъй като това не влиза в нашите правомощия.
– Какво се е случило? – попита Джеймисън.
– По онова време Айрин е била едва на осем. Няма да ви разкрия истинските им имена. Положението е излязло извън контрол и майка ѝ е била убита. За съжаление, това се е случило пред очите ѝ.
– Значи майката е работила за нас? Рискувала е живота си? – продължи Джеймисън.
– Истинска катастрофа – добави Декър.
– Прав сте. Разбира се, не можехме да позволим дъщеря ѝ да се върне в Русия. Затова на практика я осиновихме. Дадохме ѝ нова самоличност. Платихме образованието ѝ и покривахме разходите ѝ, докато следваше. Давахме ѝ пари, когато имаше нужда.
– Излиза, че сте си плащали за мълчанието ѝ – каза Джеймисън.
– Да, в известен смисъл, макар че едва ли някой щеше да ѝ повярва така или иначе. И все пак основната ни грижа беше да осигурим безопасността ѝ. Руснаците могат да бъдат доста злопаметни. Ако бяха научили, че майка ѝ е шпионирала за нас – а аз съм убеден, че те всъщност бяха наясно, – без угризения щяха да използват дъщеря ѝ като пример за назидание. Очакваше я ужасна смърт, уверявам ви.
– Знаете ли, че е работила като учителка тук? – попита Джеймисън. – Казала е на Братята, че е завършила "Амхърст". Показала е съответните документи. А те не са ги проверили, тъй като спешно са се нуждаели от учителка.
– Когато на Айрин ѝ трябваха някакви препоръки, един от нашите отдели поемаше грижата проверките от евентуалния работодател да минат без проблем.
– Давали сте ѝ фалшиви препоръки? – изуми се Декър.
– В края на краищата не е искала да стане пилот в гражданската авиация или кардиохирург. Освен това наистина завърши "Амхърст" и издържа изпитите за учител под името Айрин Креймър.
Декър погледна Синия.
– Но не сте знаели, че е кандидатствала за работа тук?
Синия поклати глава.
– Преди около четиринайсет месеца тя изчезна от радара. Случваше се за пръв път. Бяхме разтревожени, разбира се.
– Горе-долу тогава е напуснала старческия дом – отбеляза Джеймисън.
– И когато името и отпечатъците ѝ са се появили в базата данни на ФБР… – започна Декър.