Сара се усмихна и каза:
– Той е в апартамента на господин Макклелън.
– На езика ми беше! Добрият стар Стюарт Макклелън. Благодаря!
Декър и Джеймисън с качиха в асансьора и натиснаха бутона за петия етаж.
– Досън се среща тайно с Макклелън? – учуди се Джеймисън.
– Не е чак толкова тайно, след като рецепционистката знае – отвърна Декър.
– Какво става според теб?
– Помниш ли онези папки на бюрото му? Той ни каза, че работи по някаква голяма сделка. Може тя да е именно с Макклелън.
– Но аз мислех, че те не се понасят.
– Много хора, които не се понасят, имат общ бизнес.
– Смяташ ли, че това може да ни помогне за разследването?
– Възможно е. Имаме си работа с убийства и отвличане. Някой е изнудвал Садърн. Паркър е бил нает от Досън. Двамата с Макклелън са най-богатите мъже в града. Няма да ни е за пръв път, ако открием връзка между парите и престъпленията.
Излязоха от асансьора и тръгнаха към апартамент 503. Декър почука на вратата.
След секунди чуха стъпки и вратата се отвори.
Възелът на вратовръзката на Стюарт Макклелън беше разхлабен, а жилетката на костюма му – разкопчана. Беше с очила за четене, които се бяха плъзнали до средата на носа му. Той ги погледна объркано и възкликна:
– Какво, по дяволите, правите тук? Как изобщо се качихте?
Преди Декър да каже каквото и да било, Джеймисън пристъпи напред и заяви:
– Ние сме федерални агенти. Разследваме убийство. Наистина ли смятате, че една рецепционистка ще ни спре?
Декър изгледа партньорката си одобрително, след което надникна над главата на Макклелън и забеляза някакво движение в стаята.
– Разбираме, че не сте сам.
– Това не е ваша работа – сопна се Макклелън.
– Може ли да влезем?
– Не! – излая той.
– Добре, тогава ще установим наблюдение над апартамента, докато извадим съдебна заповед.
– На какво основание?
– Укривате свидетел, с когото трябва да говорим още сега. Чухте ли, господин Досън? – провикна се Джеймисън.
Досън застана зад Макклелън. Изглеждаше едновременно ядосан и уморен.
– За какво искате да говорим? – каза той.
– В коридора ли ще стоим? – попита Декър. – Мислех, че ще предпочетете да поговорим на по-уединено място.
Макклелън погледна Досън, който сви рамене.
Апартаментът беше просторен и луксозно обзаведен. Декър бе забелязал, че след като подминаха апартамент 509, не видяха друга врата преди 503. Това означаваше, че Макклелън е обединил няколко апартамента в един.
Декър се огледа и отбеляза:
– Не е лошо тук.
– Защо сте дошли? – настоя Макклелън. – Заети сме.
– С какво?
– Пак казвам: не е ваша работа – отвърна сърдито Макклелън. – Нищо че сте федерални агенти – добави той и изгледа злобно Джеймисън.
Декър се обърна към Досън:
– Снощи той беше в хотела ви. Сам казахте, че работите по голяма сделка. Споменахте, че Макклелън е оптимизирал бизнес модела си така, че да не се влияе особено от бъдещи пикове и спадове. От известно време купувате евтини имоти. А сега си организирате тайни срещи?
– Продавате бизнеса си на Макклелън, нали? – попита Джеймисън.
Досън погледна Макклелън.
– Духът май излезе от бутилката, Стю.
– Изобщо не ме интересува какви сделки въртите двамата – каза Декър. – И гарантирам, че това ще си остане между нас – добави той, след като забеляза, че Макклелън ще избухне всеки момент.
Досън пъхна ръце в джобовете на панталона си и попита:
– Какво ви интересува тогава?
– Две убийства, едно самоубийство и един безследно изчезнал.
– Самоубийство ли? – учуди се Макклелън.
– Уолт Садърн си пръсна мозъка.
– Уолт? Защо? – Макклелън облещи очи.
– Все още не знаем. Най-вероятно заради гузна съвест. Добре ли го познавахте?
– Познавах го, но не бяхме близки.
Декър се обърна към Досън, чието изражение се промени, когато забеляза погледа му.
– А защо се е чувствал гузен? – попита той.
– Имате ли някакви предположения?
– Не. А и, честно казано, не го познавах достатъчно добре, за да знам с какви демони се е борил, че да реши да се самоубие.
– Предполагам, че той е организирал погребението на съпругата ви.
Досън присви очи при тази явна провокация.
– И какво, ако е така? Това не ни прави първи приятели.
– Той ли извърши аутопсията?
– Да. И резултатите потвърдиха, че причината за смъртта е отравяне с въглероден оксид. И… – Досън млъкна и впери поглед в Декър. – Какво намеквате?