– Звучи логично.
– Добре, защото не намирам абсолютно никаква логика в нищо друго, свързано с този проклет случай – измърмори Декър.
48.
Роби паркира мотора пред същата изоставена сграда, в която бе отвел Декър и Джеймисън за срещата със Синия. Шефът му си беше заминал, но Роби беше скрил тук кодирания си телефон за връзка с него. Освен това беше превърнал запустялата постройка в своя база.
Долови звука секунди преди някой, не толкова добре обучен, да го чуе. Тези няколко секунди преднина му спасиха живота.
Може би.
Той веднага потърси прикритие зад входната врата и извади пистолета си. Успя да зърне поне петима нападатели. Нямаше представа откъде са се появили. Най-вероятно се бяха спотаили тук и го причакваха да се върне. Което означаваше, че скривалището му е разкрито. Лунната светлина му позволи да види бронежилетките и автоматичните им оръжия. Петимата напредваха във формация ромб и Роби не можеше да стреля, без да се издаде къде е. А мястото, където потърси прикритие, нямаше да издържи на концентриран ответен огън.
Това му подсказа и какъв трябва да е първият му тактически ход. Тъй като позицията му в момента бе силно уязвима, се налагаше да я смени. И той го направи: изтича нагоре по стълбите, преди някой от нападателите да открие огън. Където и да решаваше да се установи, Роби винаги първо изучаваше мястото най-подробно и тази сграда не правеше изключение.
Той зави наляво и хукна по коридора, който разделяше партера на две. Стигна до задната врата, коленичи и погледна навън. Към него приближаваха тактически фенерчета и автоматични оръжия. Нападателите бяха достатъчно умни, за да блокират задния изход. Подобна операция изискваше предварително планиране. Роби чу отварянето на входната врата, затова се спусна към стълбите, изкачи три етажа тичешком и продължи по коридора чак до последната стая вляво. Отключи я и пусна резето след себе си. Вече чуваше трополенето по стълбите. И през ум не му мина да повика помощ, защото нямаше на кого да се обади, а и дори да разполагаше с подкрепление, то нямаше да пристигне навреме. Трябваше да разчита единствено на себе си, което не му се случваше за пръв път.
Той отвори прозореца и извади въжето, което предварително беше скрил зад един шкаф. Там имаше и платнена торба с комуникационното му оборудване и други полезни неща. Роби преметна торбата през рамо и върза въжето за парапета на малкия балкон. Погледна надолу и не видя нито фенерчета, нито каквито и да било други следи от вражеско присъствие. Явно всички нападатели вече бяха в сградата.
Примигнаха светлините на самолет, който прекосяваше безоблачното небе. В далечината проблясваха пламъците на газовите факели.
Роби се прехвърли през балкона, използва краката си за опора и започна да се спуска внимателно. Щом стъпи на земята, извади пистолета си, нави заглушителя на дулото, коленичи, прицели се и простреля мъжа, който беше изскочил иззад ъгъла само миг по-рано. Той се свлече безмълвно на земята, но пукотът сякаш отекна над голата и равна земя като оръдеен изстрел.
Онези, които бяха в сградата, вече се спускаха по стълбите към първия етаж. Роби спринтира наляво, а над главата му свистяха куршуми, изстреляни отгоре. Противникът се намираше нависоко, което означаваше, че е в по-изгодна позиция. Куршумите рикошираха от фасадата на сградата и се пръскаха, същински вихрушки от безформени парченца метал. Едно от тях се заби в ръката на Роби, но той не спря да тича, докато не стигна до мъжа, когото току-що бе убил. Вдигна го с едно-единствено ловко движение и го използва като щит. В същото време издърпа автомата от ръцете му, след което взе от джобовете на панталона му и трите резервни пълнителя – всеки с по трийсет патрона. В мъртвеца се забиваха куршум след куршум. Роби изчака първото затишие, пусна тялото, хукна към ъгъла на сградата и свърна зад него.
Добра се до предната фасада, просна се по очи и откри огън по групата мъже, изскочили през входната врата. Те се бяха скупчили един до друг, но тъй като носеха бронежилетки, Роби се целеше само в главите им и след броени секунди повали и петимата на земята. Онези, които не бяха загинали на мига, стенеха, ругаеха и крещяха, а Роби се надигна и хукна към мотора си.