Тогава чу друг звук, който го накара да смени рязко посоката и да се наведе. Над главата му профучаха куршуми. Той се хвърли надясно, претърколи се, прицели се и стреля. Това му спечели няколко безценни секунди, през които да оцени новата заплаха.
Стрелбата идваше от две посоки – деветдесет и двеста и седемдесет градуса на компаса.
Във всяка група имаше по шестима добре въоръжени стрелци с бронежилетки.
Той се почувства поласкан, че са му изпратили цял взвод. Изстреля пълнителя докрай, за да не позволи на противника да надигне глава още няколко секунди, след което сложи предпоследния.
Нямаше никакъв шанс да стигне до мотора. Мястото, на което го беше оставил, се обстрелваше от врага.
Роби не можеше да се затича натам. Щяха да го свалят за нула време. Не можеше да разчита и на подкрепа, а насреща си имаше поне дванайсет души. Разполагаше с два пълнителя от по трийсет патрона за автомата и още седем в пистолета. Онези щяха да изстрелят по него хиляда куршума. Това се превръщаше във война на изтощение с ясен изход.
Замисли се дали да не извади телефона и да се обади на Декър. Ако не за друго, то за да му каже какво се случва и да го помоли да се погрижи за тялото му. Но се отказа. Подобно пораженческо мислене никак не му подхождаше.
Погледна първо наляво, а после надясно в търсене на изход от ситуацията, докато противниците му напредваха бавно. Прицели се в един от тях, който идваше отдясно. Целта му беше да покаже, че не бива да си играят с него. Роби го наблюдава в продължение на десетина секунди през оптичния мерник на пистолета си и проследи зигзагообразните му движения. Засече модела, който мъжът следваше, прицели се и когато той направи крачка вдясно, тя се оказа последната в живота му.
Убитият още не се беше свлякъл на земята, когато Роби се претърколи надясно, а на мястото, на което се бе намирал допреди секунда, се забиха десетки куршуми. Изстрелът с пистолета бе издал местоположението му.
Противниците му прекратиха стрелбата и приклекнаха. Роби предположи, че използват радиостанциите си, за да обсъдят ситуацията и да стигнат до общо решение как да се справят с проблема.
Нямаше намерение да чака резултата от обсъждането. Продължи да се търкаля настрани, докато не стигна леха с повехнали цветя и ниски храсти. Сноповете светлина от тактическите фенерчета шареха по земята, докато противниците му го търсеха от безопасно разстояние, тъй като точността при стрелбата с автомати имаше своите ограничения. Оръжията им бяха създадени, за да сеят смърт на близка дистанция и не бяха особено ефективни на по-големи разстояния.
Роби се зачуди дали да не използва светлините на фенерчетата, за да определи местоположението им и да свали още един-двама. Но така само щеше да привлече масиран огън от превъзхождащ го противник. Освен това не можеше да се търкаля по земята до безкрайност. Онези типове щяха да го засекат рано или късно и да започнат да стрелят от всички посоки. Тогава численото им превъзходство щеше да се окаже решаващо и все някой куршум щеше да го уцели.
Той анализира ситуацията отново. Здравата беше загазил, нямаше никакво съмнение. Но все пак не бе използвал всичките си козове.
Роби отвори платнената си торба, от която извади две метални кутии с размерите на юмрук и слушалки с вградена батерия. Сложи си слушалките и ги включи. После натисна бутоните, разположени отстрани на кутиите и ги хвърли една след друга. Те паднаха на земята на половин метър от противниците му.
Ослепителната светлина беше последвана от оглушителен звук и накрая от смъртоносни шрапнели, полетели с такава скорост, че нито един човек не беше в състояние да ги избегне.
Две секунди по-късно Роби се изправи на крака и стреля през дима. Продължи да натиска спусъка, докато в пълнителя не остана нито един патрон. После хукна наляво към пътя, като тичаше на зигзаг.
Последваха го изстрели, но нито един не попадна в целта.
Когато погледна назад, димът вече се беше разсеял. За негово най-голямо изумление, шестима мъже напредваха в неговата посока. Явно бяха предугадили тактиката му и бяха залегнали, а шрапнелите бяха префучали над главите им, без да ги засегнат. Той се обърна и изстреля последния си пълнител. Двама паднаха, останалите четирима отвърнаха на огъня и продължиха да напредват.
Изглежда, това щеше да е последната му мисия.
Роби захвърли празния автомат, извади пистолета си, коленичи и се прицели. Можеше да свали поне двама, преди останалите да го прострелят. В момент като този това беше максималното, на което можеше да се надява.