– Дали той е убил всички тези хора? Струва ми се невъзможно.
Тъкмо когато стигнаха до джипа, телефонът на Декър иззвъня. Той погледна дисплея.
– Харпър Браун се обажда.
– Дано има новини за нас.
Декър отговори и в ухото му прозвуча гласът на Браун, тяхната позната от военното разузнаване.
– В какво, по дяволите, си се забъркал, Декър?
– Надявах се ти да ми кажеш. Как е Мелвин?
Мелвин Марс беше един от най-добрите приятели на Декър.
Някогашна звезда на колежанския футбол, Марс се беше озовал зад решетките в Тексас по обвинение в убийство. Беше осъден на смърт, но Декър доказа невинността му. Марс и Браун имаха връзка.
– Екстра. Изпраща ти поздрави. Помоли ме да ти кажа, че ако отново ти потрябва телохранител, винаги можеш да му се обадиш.
– Не мисля, че мястото му е тук. Освен това вече си имам отличен телохранител.
– Само Алекс да не чуе как я наричаш.
– Нямах предвид нея. Е, какво откри?
– Май не разполагате с много време.
– Самата истина.
– Добре тогава. Не успях да науча нищо полезно от хората, с които разговарях относно станция "Дъглас С. Джордж". Тя се намира под контрола на ВВС още от времето на Корейската война, когато е била построена.
– Там винаги ли е имало радарна инсталация, която да следи небето за вражески ракети?
Браун не отговори веднага, което беше странно.
– Хм… трудно е да се каже. Доколкото разбрах, тя е монтирана в края на шейсетте, в разгара на Студената война.
– Но Корейската война се е водила в началото на петдесетте. За какво са използвали станцията тогава?
– Не знам. Не можах да разбера.
– Как е възможно? Нямаш ли необходимия достъп до информация?
– Мислех, че имам, до момента, в който не започнах да задавам въпроси за това място и особено за дейността му през петдесетте. Тогава се сблъсках с каменна стена.
– Разбрах, че наблизо има още една радарна инсталация.
– Това е много странно. Военната база "Стенли Р. Микълсън" е разположена в източната част на щата. Тя се намира под командването на Двайсет и първа космическа ескадрила и е филиал на военновъздушната база "Кавалиър". "Микълсън" е построена край Гранд Форкс, Северна Дакота, и е закрита през седемдесет и шеста година. Останали са само радарите, които следят обекти в Космоса и дебнат за ядрени ракети.
– Същото ни каза и командирът на станцията край Лондон. Две радарни инсталации в Северна Дакота? Струва ми се твърде много, като имаме предвид, че Студената война приключи толкова отдавна.
– Ти така си мислиш… – Харпър Браун замълча, след което попита: – Какво смяташ, че става там?
– Струва ми се, че отговорът на този въпрос ще изплаши дори човек като теб.
50.
– Нещата набират скорост – каза Синия.
Той, Роби и Рийл седяха в нейния черен джип край тихо провинциално шосе на два километра от Лондон. В далечината се виждаха петролните сондажи и работниците, които пробиваха земята със сонди и експлозиви.
– Полицаите извършват оглед на мястото – съобщи Роби.
– Не разполагаме с толкова големи ресурси, че да почистим след подобна престрелка. Но случилото се е сериозна загуба за тях благодарение на теб.
Роби погледна към Рийл.
– Благодарение на мен и Джес. Мислех, че изпълнява мисия на другия край на света.
– Така беше – каза Рийл. Тя много приличаше на Роби: висока, слаба, а лицето ѝ излъчваше онова спокойствие и решителност, типични за пилотите на изтребители. – Но после се наложи да се върна в живописната Северна Дакота, тъй като се оказа, че там е възникнал проблем, за който трябва да се погрижа.
– Следеше ли ме? – попита обезпокоен Роби.
– Знаех маршрута ти, в противен случай нямаше да успея. Не се притеснявай, не си изгубил форма.
– Появила си се в ключов момент, доколкото разбирам – обади се Синия.
– Ако беше закъсняла с една секунда, сега щях да съм мъртъв – каза Роби. – Двамата проверихме част от телата, преди да напуснем мястото.
– Не бяха американски военни – докладва Рийл. – Дори не бяха американци.
– Чужденци на наша земя – промърмори Синия.
– Което повдига въпроса защо – добави тя.
– Декър ни разказа за онзи фермер, който видял как някой се опитвал да избяга. И говорел неразбираемо – каза Роби.
– Говорел е на чужд език, вероятно арабски или фарси. Убеден съм, че Еймъс Декър е стигнал до същия извод.
– С други думи, станцията е превърната в затвор – продължи Роби.
– Не е тайна, че част от затворниците в Гуантанамо бяха прехвърлени във федерални затвори на територията на страната – каза Рийл. – Но тази военновъздушна станция не е затвор, поне аз не съм чувала някой да я е превърнал в затвор.