– Важи за всички ни – обобщи Синия.
– Какво става в Гуантанамо в момента? – попита Роби.
– Предишните администрации се опитваха или да оставят затвора да работи, или да го закрият. Второто се оказа по-трудно от очакваното. В момента всеки затворник ни струва тринайсет милиона долара годишно. А те са приблизително сто.
– Милиард и триста милиона! – възкликна Рийл.
– Не е никак евтино – добави Синия. – Но като че ли никой не е в състояние да намери решение.
– Смяташ ли, че са прехвърлили затворници от Гуантанамо тук? – попита Роби. – И защо?
– Не съм казал подобно нещо – отвърна Синия. – Това може да са нови затворници. Продължаваме да воюваме на няколко фронта. Талибани, "Ал Кайда", "Ислямска държава", бунтовници хути, ирански шпиони, членове на куп слабо известни групировки…
– Тоест тази база може да е превърната във второ Гуантанамо? – попита Рийл.
– И хората в нея да вършат неща, които вече са забранени в кубинското Гуантанамо – предположи Синия.
– Мъченията ли имаш предвид?
– Ако трябва да използвам официалната терминология, ще кажа "усъвършенствани техники за разпит", но когато става въпрос за изтезания, е по-добре да наричаме нещата с истинските им имена.
– Как е възможно някой да разреши използването на подобни методи? – попита Рийл. – И то във военна станция. Министерството на отбраната винаги е било противник на тези практики. Те нарушават Женевската конвенция и дават възможност нашите военнослужещи, попаднали в плен, да бъдат третирани по същия начин.
– Възможно е да не е разрешено, поне не по съответния канален ред – заяви Синия. – Мисля, че политиците добре научиха този урок.
– И така стигаме дотук – каза Роби, извади флашка и я мушна в таблета. На екрана се появиха снимките, които бе направил предишната вечер. Завъртя екрана към Синия и продължи: – Това е човекът, с когото Съмтър се срещна. Нямам представа какво правят, но определено не е законно.
Синия погледна снимките на по-възрастния мъж.
– Знаеш ли кой е? – попита Рийл.
– Патрик Макинтош, бивш конгресмен, напълно невзрачен. Не свърши почти нищо, докато работеше във Вашингтон. Но после нещата се промениха, той се издигна, оглави мозъчен тръст, стана влиятелен лобист с визитник, в който можеш да откриеш контактите на най-важните политици. Но освен контакти Макинтош поиска да натрупа и пари.
– Никога не съм го чувал – отвърна Роби.
Рийл кимна в знак на съгласие.
– Това определено би го зарадвало. Макинтош предпочита да работи в сянка. Появява се под светлината на прожекторите само ако прецени, че това го устройва по някакъв начин. Да се включи в благотворителна инициатива например, за да предразположи определени хора, които впоследствие да използва за собствените си цели.
– Изглежда, го познаваш доста добре – каза Роби.
– Имал съм вземане-даване с него. Действа професионално, методично, безскрупулно и брутално, лъже умело, когато му е изгодно… Предвид това винаги съм се чудил защо не се е издигнал в управлението на страната.
Роби подаде на Синия диктофона, който беше използвал, за да запише разговора между Макинтош и Съмтър.
– Трябва да го чуеш.
Синия пусна записа и го изслуша с голям интерес.
Когато той свърши, изключи устройството и затвори очи за момент. Щом ги отвори, Роби каза:
– Какво ще правиш с това?
– Каквото е необходимо. Налага се да вземем спешни мерки. Ако тук наистина има затвор, трябва да го ликвидираме бързо и тихо.
– Можем ли да помогнем с нещо?
Синия вдигна диктофона.
– Дадохте ми всичко, което ми трябва.
Рийл скръсти ръце на гърдите си и впери поглед в него.
– Следващите ни действия?
– Грижете се за Декър и Джеймисън. Ще ви уведомя кога ще можете да им разкриете информацията, която имате. Тогава ще обединим усилия и ще разработим, надявам се, стратегия как да действаме по-нататък.
– Смяташ ли, че е разумно да споделяме информация с тях? – попита Рийл, явно изненадана.
– Можем да им имаме доверие – заяви Роби.
– Откакто спаси живота на Декър, той вероятно също ще реши, че може да ти има доверие – отбеляза Синия. – До известна степен.
– Мислиш ли, че интересите ни ще съвпаднат в някакъв момент? – попита Роби.
– Случвало се е и преди, не виждам причина да не се случи и сега. Трябва само да изчакаме да видим как ще се развият нещата.
– Кога искаш да се срещнем с тях?