Тя го хвана за ръката.
– Благодаря ви.
Качиха се в джипа и потеглиха, а Бевърли Пърси остана на прага на малката си къща и ги изпрати с тъжен поглед.
– Не мога да си представя какво преживява тази жена – каза Джеймисън. – Единственият ѝ син е изчезнал и очевидно се е забъркал в нещо опасно.
Декър не я слушаше. Беше погълнат от страниците, които четеше.
Към средата на пътуването им се стъмни напълно. Тъкмо бяха преминали границата със Северна Дакота, когато Джеймисън погледна в огледалото за обратно виждане.
– Това са първите фарове зад нас от доста време – каза тя.
Декър надникна в страничното огледало и се изправи рязко.
– Дръж се, Алекс! – извика той миг преди предницата на автомобила, който ги следваше, да се забие в тях.
Сблъсъкът ги зашемети за секунда. После Джеймисън дойде на себе си, даде газ и джипът им полетя напред.
– Настигат ли ни? – извика тя след няколко минути.
Декър се обърна и видя фаровете на няколко метра зад тях.
– Да! Ще ни блъснат отново!
След втория удар двамата политнаха напред. Джеймисън положи огромни усилия, за да удържи джипа на пътя.
– Колата им е по-мощна – каза тя. – Натиснала съм газта до дупка.
– Добре, ще видя какво мога да направя.
Декър разкопча предпазния колан, прехвърли се през двата реда седалки и се добра до багажното отделение.
– Свали задния прозорец! – извика той, докато вадеше пистолета си от кобура.
Джеймисън се подчини, а Декър използва рамката на вратата на багажника за опора, прицели се и изстреля пет куршума в предното стъкло на преследвачите.
Колата зад тях поднесе рязко.
– Май улучих шофьора! – извика той, след което залегна. – Внимавай, Алекс!
Дъжд от куршуми обсипа джипа им.
Джеймисън се наведе ниско, завъртя рязко волана наляво и навлезе в насрещното.
– Декър! Декър, добре ли си? Декър!
Тя се взираше трескаво в огледалото.
– Еймъс!
Декър предпазливо надигна глава.
– Размина ми се на косъм!
Джипът им поднасяше и Джеймисън каза:
– Улучили са гумите. Не мога да поддържам тази скорост.
Декър погледна надясно.
– Виждам друг път. Завий по него.
Джеймисън натисна рязко спирачките, гумите изсвириха по асфалта и колата зави под прав ъгъл по шосето, което водеше на юг. Тя отпусна педала на газта, тъй като задницата на джипа беше изключително нестабилна.
– Задните гуми май са станали на парчета. Имам чувството, че карам по джанти.
– Само не спирай.
Декър видя, че колата, която ги беше блъснала, е хамър и вече ги следва по новия маршрут. Призля му, когато забеляза още един хамър да се появява зад първия.
Нападателите не само имаха автоматично оръжие, но бяха получили и подкрепления. Това накланяше везните в тяхна полза.
Декър погледна напред и видя в далечината изоставена ферма с изпочупена ограда и плевня с провиснали изгнили врати.
– Карай към плевнята – каза той на Джеймисън.
Джипът им се устреми натам и влетя през вратата на плевнята. Наложи се Джеймисън да натисне рязко спирачките, за да не се блъснат в отсрещната стена. Двамата излязоха от джипа и приклекнаха зад него.
Декър вече се беше опитал да набере 911, но телефонът му нямаше обхват. А и дори да се бе свързал с ченгетата, вероятно щяха да им трябват часове, докато пристигнат.
Джеймисън беше насочила пистолета си към входа. Тя погледна Декър и попита:
– Сега какво?
Той огледа плевнята и вдигна глава.
– Най-добре да заемем позиция на високо.
Качиха се по старата дървена стълба. Вторият етаж се оказа пълен с отдавна изгнило сено.
Декър опита с крак пода и отиде до малките врати, през които се мяташе сеното. Открехна ги едва-едва.
Два чифта фарове прорязваха мрака около фермата. Вратите на първия хамър с надупченото от куршуми предно стъкло се отвориха от него слязоха четирима души. Всичките бяха облечени в черно и носеха ски маски, а в ръцете си държаха автоматични оръжия. От втория хамър слязоха още трима души. Разпръснаха се и обградиха плевнята за секунди.
– Възможностите ни са доста ограничени – каза тихо Декър.
– Бих казала, нулеви – отвърна мрачно Джеймисън.
Той бръкна в джоба си и извади устройството, което Роби му беше дал.
Тя забеляза това и попита:
– Не е ли малко късно?
– И аз си помислих същото, но няма какво да губим, нали?
Навън се разнесоха изстрели и те надникнаха през пролуката.
В следващия миг първият хамър експлодира. Взривът беше толкова мощен, че повдигна многотонната машина във въздуха, след което тя се стовари тежко на земята и четирите ѝ гуми се пръснаха.