– Какво става, по дяволите? – възкликна Джеймисън.
Двамата с Декър се проснаха на пода, а автоматичният огън навън продължи.
Няколко секунди по-късно Декър пропълзя напред и надзърна през открехнатите врати. Видя, че двама от нападателите са простреляни. Иззад плевнята изскочиха други трима, които заеха позиции зад взривения джип.
Те започнаха да стрелят, но ответният огън не закъсня.
Декър промуши пистолета си през пролуката и простреля един от мъжете в гърба. Той падна на земята. Другите двама се обърнаха и обстреляха плевнята.
Декър затръшна вратата и двамата се Джеймисън се скриха зад голяма купа изгнило сено. Десетки куршуми пронизаха дъските и се забиха в сеното.
Престрелката навън продължи, последвана от нова експлозия, още изстрели, викове… Накрая изръмжа автомобилен двигател.
Декър и Джеймисън се промъкнаха до вратата навреме, за да видят как вторият хамър се носи по шосето. Не след дълго колата изчезна в мрака.
Джеймисън погледна Декър и възкликна изумено:
– Какво, по дяволите, се случи току-що?
Преди Декър да успее да отговори, телефонът, който Роби му беше дал, иззвъня в джоба му. Той вдигна.
– Вече можете да слезете – каза Уил Роби.
54.
Роби и Рийл седяха отпред, а Декър и Джеймисън на задната седалка на джипа на Рийл. Връщаха се в Лондон. Когато двамата излязоха от плевнята, бяха посрещнати от Роби, Рийл и… няколко трупа.
Роби ги запозна с Джесика, която не каза нищо, а само кимна отсечено.
– Как разбрахте, че сме тук? – попита Джеймисън.
Декър вдигна телефона, преди да ѝ отговорят.
– Тук има проследяващо устройство.
– Да – каза Роби. – Проследихме ви до Монтана. Видяхме двата джипа на връщане. Пристигнахме в последния момент.
– Предпочитам да не ти се налагаше да спасяваш живота ми – отвърна откровено Декър. – Започва да става малко страшно.
– Напълно те разбирам.
– Какво научихте от майката на Пърси? – попита Рийл.
– Бен Пърси не се е прибирал от десет месеца. От военновъздушните сили са го търсили няколко пъти. Никой друг. Взехме някои неща от стаята му. Може да се окажат улики – каза Декър и вдигна принтираните страници.
Роби ги взе и ги прегледа набързо.
– Това са различни военни съоръжения. Какво е търсил според теб?
– Информация за нещо, което е смятал за важно.
– Мислиш ли, че е свързано с появата на "Вектор" и поемането на контрола над станцията? – попита Роби.
– Ако ми беше задал този въпрос вчера, щях да ти отговоря с "може би". Но вече не мисля, че Пърси е знаел за съществуването на затвора.
– Предположихме, че си се досетил – каза Роби.
– Бил е прехвърлен, преди това да се случи. По думите на майка му преместването го е разстроило, но той не е знаел кой ще замени него и колегите му. Очевидно "Вектор" още не са се били появили на сцената, а никой не би изпратил затворници, преди те да поемат охраната.
– Следователно онази бомба с часовников механизъм, която Пърси е споменал, не е свързана със затвора – каза Джеймисън.
– Нищо и никакъв град, а в него се случват толкова много неща – отбеляза Рийл.
– Да, странни неща – отвърна Джеймисън.
– Мъжете, за които се погрижихме преди малко, приличат на онези, които ми устроиха засада снощи – каза Роби.
– Досетихме се, че си бил ти – отвърна Декър.
Роби погледна Рийл.
– Ако не беше партньорката ми, сега щяхте да разговаряте с мой заместник.
– Всеки от нас си върши работата – каза Рийл.
– Нападателите очевидно са наемници – продължи Роби. – Такива с лопата да ги ринеш. Всеки, който разполага с достатъчно пари, може да си осигури услугите на доста опасни хора.
– И все пак на какво се дължи това внимание към градче като Лондон, Северна Дакота? – не скри учудването си Джеймисън.
– На бомбата с часовников механизъм – каза Декър и хвърли поглед към принтираните страници, които Роби му върна. – Не се съмнявам, че тези хора ще направят всичко по силите си, за да може тя да избухне.
Час след като Декър се върна в хотела, някой почука на вратата на стаята му.
Предвид случилото се през деня той отвори с пистолет в ръка. Беше Роби.
– Имаш ли минута? – попита той.
Настаниха се на два стола един срещу друг. Роби изглеждаше мрачен.
– Да разбирам ли, че носиш лоши новини?