Докато Синия говореше, Патрик Макинтош сякаш се смали и потъна в елегантния скъп фотьойл.
– Случилото се не говори добре за раздутата и сложна структура на Министерството на отбраната, която, на първо място, е допуснала осъществяването на подобна афера – продължи Синия – и на второ, е позволила това да продължи толкова дълго. Но като се има предвид, че Пентагонът оперира с бюджет от трилиони долари, с хиляди бази и съоръжения по света, с милиони служители и подизпълнители, милиарди квадратни метри площ и толкова много управления, отдели, програми и какво ли още не, дясната ръка често не знае какво прави лявата. При това положение не е толкова трудно да се скрие афера като твоята. Парите за станцията в Лондон, макар и много, са всъщност капка в морето на фона на всички харчове на Пентагона. Ти, разбира се, си разполагал със съюзници във военновъздушните сили и Конгреса, които да ти помогнат да скриеш истината. Но твоят финансов директор ни предостави техните имена заедно с информация за шест и седем-цифрените суми, които са получавали. Директорът на моята агенция е наясно с това и вече се свърза с ръководството на ФБР, с инспектората на ВВС и с Пентагона. И накрая, за да бъда напълно откровен, трябва да те уведомя, че в момента издават заповед за ареста ти.
Синия стана и приглади ризата и вратовръзката си.
– Тръгвам си, преди да съм казал или направил нещо, за което да съжалявам. И те съветвам да обявиш за продажба онази вила в Италия. Не мисля, че ще можеш да я използваш. А и ще ти трябват пари за адвокат. Не си и помисляй да бягаш. В мига, в който напуснеш тази стая, ще бъдеш под наблюдение до ареста ти. Благодаря за отделеното време. – Той посочи празната чаша и добави: – Поръчай си още едно питие, Патрик. Сбогом. Няма да се видим повече.
Синия затвори вратата след себе си.
56.
Военната станция "Дъглас С. Джордж" приличаше на разбунен кошер.
Декър и Джеймисън пристигнаха с новия си джип под наем. Направи им впечатление, че в станцията непрекъснато влизат и излизат автомобили. Няколко хеликоптера кацнаха един след друг, а малък реактивен самолет тъкмо се издигаше над пистата. Още докато минаваха покрай петролните сонди, разположени най-близо до станцията, видяха, че работниците наблюдават с любопитство случващото се отвъд оградата. Същото правеха и няколко обитатели на Колонията, които обработваха нивите си с трактори и други машини.
Двамата федерални агенти отиваха в базата, защото Роби ги бе помолил да дойдат колкото се може по-скоро. Някой се беше погрижил да получат съответния достъп, тъй като трябваше само да покажат служебните си карти на охраната, за да влязат вътре.
Когато спряха пред сградата, в която бяха разговаряли с полковник Марк Съмтър, Роби и Рийл излязоха да ги посрещнат.
Декър и Джеймисън ги последваха по коридора и влязоха в малка стая, където Синия седеше начело на стара, олющена заседателна маса. Той ги покани с жест да се настанят и през следващите двайсетина минути ги запозна с развитието на събитията и разговора си с Патрик Макинтош във Вашингтон.
– Вашата агенция ще извърши необходимите правоохранителни действия, а Министерството на правосъдието ще поеме обвинението.
– Затворници ли са държали тук, както предполагахме? – попита Декър.
– Да. Някои хора по върховете не са се поучили от грешките си и са решили да устроят нова версия на затворите в Абу Гариб и други места въпреки пълния провал на подобни проекти. Но се радвам, че моята агенция е научила този урок и не допусна повторение на стари грешки.
– Колко затворници са загинали? – обади се Джеймисън.
– Поне дузина, ако не и повече. Все още събираме информация. Ще ни отнеме време, докато обхванем случилото се в целия му обем.
– Местните сигурно се чудят какво става тук – отбеляза Джеймисън.
– Ще запазим всичко в тайна – отвърна Синия. – Тази демонстрация на сила е предназначена за онези, които може би разполагат с още информация. Или за онези, чиито имена все още не знаем, но които са изпаднали в паника и възнамеряват да избягат. Вашият директор оприличи акцията на пускането на ловджийски кучета, които да подплашат дивеча.
– Истината ще излезе ли наяве? – продължи Джеймисън.