– Не и в пресата. Разгласяването ѝ ще създаде повече проблеми, отколкото си заслужава. Хората трябва да имат доверие в правителството.
– А то може би трябва да положи повече усилия, за да го заслужи – отбеляза Декър.
– Напълно съм съгласен. Но сега трябва да продължим напред.
Декър изгледа Синия, сякаш го преценяваше.
– Този случай е приключен, но остава загадката около бомбата с часовников механизъм. Пърси е напуснал базата, преди тя да се превърне в затвор. Убеден съм, че това е свързано с нещо, случило се преди много години.
– Затова ви помолих да дойдете, а не само за да ви уведомя за резултатите от нашето разследване. С какво мога да ви помогна?
– Изненадан съм, че още сте тук, вместо да се върнете във Вашингтон – каза Декър.
– Позволете ми да ви обясня следното: ако установим чуждестранно присъствие на американска територия с цел да се навреди на страната и нейните граждани, това несъмнено оправдава участието ни в разследването. Не знам за вас, но не бих допуснал повторение на Единайсети септември заради дребни бюрократични спънки.
– Добре. Бих искал да видя служебното досие на Бен Пърси.
– Какво се надявате да откриете в него?
– Някаква следа, по която да тръгнем, защото в момента не разполагаме с нищо.
Декър остави третата си чаша кафе, погледна недокоснатата храна в чинията и се облегна на стола си в ресторанта на хотела. Отвори първо имейла, който беше получил току-що, а после и прикачения файл.
Беше досието на Бен Пърси. Беше постъпил във военновъздушните сили веднага след гимназията и беше прекарал следващите дванайсет години в униформа. Декър четеше методично страница след страница. Пърси бе служил на доста места и се беше възползвал от многото възможности за обучение, предоставени от базите. Дори беше участвал в конференции във Великобритания, Германия, Катар и Индия. Макар че беше израснал в бедност и не беше имал възможност да следва в колеж, всички го описваха като брилянтен специалист. Беше се издигнал до сержант-техник, което според документите бе доста трудно, а Пърси го беше постигнал за рекордно кратко време. Той бе изчезнал малко преди командването да го произведе в главен сержант.
Декър отпи от кафето и насочи вниманието си към онова, което Пърси беше правил през последните шестнайсет месеца, за да провери дали забележката за бомбата с часовников механизъм не е провокирана от нещо, което се е случило неотдавна. Пърси беше напуснал за кратко базата в Лондон, за да отиде на обучение във Вашингтон, посветено на най-новите технологии в областта на комуникациите. Впоследствие командването му беше предложило курсове по различни специалности. Декър продължаваше да чете, но така и не откриваше връзка с онова, което той беше казал за бомбата.
Телефонът му иззвъня. Обаждаше се Богарт.
– Здрасти, Рос.
– Декър, чух за станцията в Лондон. Там става нещо голямо, Бюрото също се е включило.
– Знам, но това не ни помага да разкрием нашия случай.
– Открих информация за военната служба на Брад Даниълс.
– Нещо интересно?
– Служил е в Лондон от петдесет и пета до осемдесет и седма година.
– Звучи логично. Даниълс е бил щурман по време на войната, след което се е преквалифицирал като специалист по радарните инсталации.
– Най-интересното според мен е, че части от досието му са били редактирани, а други – засекретени.
Декър се изправи рязко на стола си.
– Самият той ни каза, че не може да говори за службата си в Лондон, тъй като информацията е секретна. Реших, че иска просто да се отърве от нас. Но защо е тази секретност? Само защото Даниълс е обслужвал радарна инсталация, която е следяла за вражески ракети по време на Студената война?
– Не знам, Декър. Не успявам да получа ясен отговор от никого.
– Задънена улица, така ли?
– Опасявам се, че отговорът е "да", освен ако ти не измислиш нещо.
– Това ми е работата.
Декър затвори и впери поглед в досието на Пърси, но всъщност обмисляше думите на Богарт.
Имаше само един начин.
Декър набра Джеймисън.
– Време е да накараме Брад да проговори – каза той.
57.
Декър и Джеймисън пристигнаха в дома за възрастни хора "Грийн Хилс" и отново се озоваха в кабинета на управителката. Лицето ѝ почервеня, когато ги видя.
– Толкова го разстроихте! Не мога да повярвам, че се връщате!
Декър я изгледа строго.
– Връщаме се, защото Брад Даниълс е ключов свидетел в разследване, свързано с националната сигурност. Ако не ни позволите да се срещнем с него, ще докарам тук цяла армия федерални агенти, за да разберем какво става. Вие си решете кое е за предпочитане.