– Да разбирам ли, че си разсъждавала по въпроса?
– Когато работех като журналист, написах статия за това. Темата не беше никак приятна.
И двамата забелязаха кръвта и урината на пода на клетките. Въздухът беше пропит от остра миризма.
– Колкото и отвратителна да е цялата история, разбирам, че няма да се стигне до изслушване в Конгреса – продължи Джеймисън.
– Ще потулят всичко, както вече ни казаха – отвърна Декър. – И аз го приемам, щом хората, които стоят зад това, ще понесат наказанието си. Страната ни е изправена пред достатъчно проблеми и не се нуждае от подобен скандал.
– Предполагам – съгласи се тя, макар да не изглеждаше убедена. – Но какво ще стане с принципа, че истината е крайъгълен камък на демокрацията?
Декър я погледна.
– Инстинктите ти на журналист отказват да се примирят с прикриването на истината?
– Те останаха в миналото. Сега просто изпълнявам заповеди.
– Не, не са останали в миналото, Алекс. И това е причината да сме тук. Да научим истината.
– Знаех, че има за какво да те харесвам – усмихна се Джеймисън.
– Ако в базата са разработвали химически и биологични оръжия, би трябвало да са го правили тук някъде – каза Декър.
– Смяташ, че помещенията може да са заразени? – попита рязко тя. – Че е оцеляла някаква гадост от онова време?
Той се напрегна видимо, но отвърна:
– Едва ли. Все пак десетилетия наред тук са работили хора. Ако съществуваше подобен риск, щяха да я затворят отдавна.
– Да се надяваме, че си прав. Аз лично не споделям твоята увереност.
Декър тръгна по десния коридор. След като слязоха по стълбите, двамата се озоваха в просторно помещение, почти толкова голямо, колкото онова с радарната система над тях.
– Слязохме няколко етажа, за да стигнем до тук – отбеляза Джеймисън. – Вече сме доста дълбоко под земята. На трийсет и повече метра.
Декър кимна в знак на съгласие.
– Май не са го използвали, докато горе е имало затвор. Мирише на мухъл.
Той обиколи помещението по периферията. Забеляза, че на едно място стената е по-светла. Огледа я и продължи нататък. В един момент спря рязко и се обърна към Джеймисън:
– Чакай малко! Откъде Бен Пърси ще знае, че тук са правели такива неща? Че са разработвали оръжия за масово унищожение.
– Нямам представа. Но онези разпечатки показват, че е проучвал въпроса. – Джеймисън се замисли. – Момент, момент, какво изобщо го е накарало да търси подобна информация?
– Точно това имах предвид. Мисля, че отговорът е Брад Даниълс.
– Не, Даниълс е причината Креймър да дойде тук. Той не е свързан с Пърси.
– Защо смяташ така? – попита Декър.
– Защото се ръководя от твоето правило, че нищо не е случайно и съвпадения не съществуват.
– Всяко правило си има изключение. Мисля, че Пърси е научил какво е ставало тук именно от стареца.
– Защо си толкова убеден?
Декър извади шапката на Даниълс и посочи една значка.
Джеймисън я огледа и каза:
– Годишно честване, организирано от военновъздушните сили?
– Било е преди две години. В базата "Майнът" тук, в Северна Дакота.
– Но как можем да сме сигурни, че и двамата са били там? Значката не е достатъчно доказателство.
– Убеден съм, тъй като в досието на Пърси е отбелязано, че е бил там.
– Въпреки това не можем да сме сигурни, че са се срещнали.
– Затова ще позвъня в старческия дом и ще разговарям отново с Даниълс, за да изясня това веднъж завинаги.
– Не го притискай, Декър. Той е просто един възрастен човек.
– Този възрастен човек е най-коравият тип, когото съм срещал – отвърна недоволно Декър.
– Той не ни каза нищо предишните пъти. Защо да го прави сега?
Декър вдигна шапката и се усмихна.
– Защото вече имам какво да му предложа.
60.
– Господин Даниълс, обажда се Еймъс Декър от ФБР.
Миг по-късно Декър отдалечи телефона от ухото си, защото старецът започна да крещи:
– Кучи син! Веднага да ми върнеш шапката! Крадец мръсен!
– Забелязахте, че липсва, така ли? А аз мислех, че имате проблеми със зрението.
– Ако бях с четиресет години по-млад, щях да ти сритам задника.
– Но не сте, затова предлагам да сключим сделка. Вие ще отговорите на въпросите ми, а аз ще ви обещая, че ще си получите шапката напълно невредима.
– Какви въпроси? – сопна се Даниълс. – Казах ти, че не мога да отговарям на никакви въпроси. Всичко е секретно. Не разбираш ли какво означава секретно, тъпако?
– Въпросите, които ще ви задам, не са свързани с класифицирана информация. Интересува ме дали сте се срещнали с конкретен човек на годишнината, на която сте били в базата "Майнът".