– Откъде, по дяволите, знаеш за това? – излая старецът.
– Имате значка на шапката.
– Която ти открадна! Това е престъпление!
– Дребно нарушение в най-лошия случай. Освен това обещах да ви я върна.
– Откъде да знам, че ще удържиш на думата си?
– И аз като вас съм дал клетва да служа на тази страна. За мен това означава много, както и за вас.
– Продължавай – успокои се изведнъж Даниълс.
– Там срещнахте ли се със сержант от военновъздушните сили на име Бен Пърси?
Даниълс се забави е отговора. Накрая попита:
– И той ли е мъртъв?
– Не, но е изчезнал. Е, запознахте ли се с него?
– Какво, да му се не види, става тук?
– Точно това се опитвам да разбера. Споменахте ли на Пърси, че базата в Лондон е била използвана за разработката на химически и биологични оръжия?
– Това е засекретено! Нали каза, че няма да ме питаш за такива неща? Ти си един голям гаден лъжец, да знаеш!
– Програмата за създаване на оръжия за масово унищожение е обхващала не само базата в Лондон, но и други военни съоръжения на територията на страната – Пайн Блъф, Форт Детрик…
– По онова време се наричаше Кемп Детрик. – Старецът замълча и след малко каза: – Виждам, че си се поровил.
– Имам достъп до свръхсекретна информация.
– Какво общо има това със случилото се?
– Не съм сигурен. Но по всичко изглежда, че определени лица проявяват интерес към тази информация с цел да избиват хора… много хора. Да разбирам ли, че по онова време в Лондон не е имало радарна инсталация?
– Не съвсем.
– Но вие сте специалист по радарни и други подобни системи. Защо са ви изпратили там, ако са разработвали химически оръжия? Нали не сте разбирали нищо от тях?
Прозвуча дълга въздишка, след което Даниълс отвърна:
– Всичко там трябваше да прилича на радарна инсталация, затова в базата имаше такива специалисти. В противен случай щеше да изглежда странно. Аз бях един от тях. Нали разбираш, целта ни беше да поддържаме илюзията…
– Знаехте ли какво правят там?
– Отначало не. Отивах където ме изпратят, правех каквото ми кажат.
– А имахте ли нещо общо с основната задача на базата?
– Не. Ние, радарните специалисти, бързо разбрахме, че нещо не е наред. Първо, не обслужвахме никакви радарни инсталации, после документите за неразгласяване на военна тайна, които подписахме, бяха много по-строги от обичайните. Знаехме, че руснаците не изостават от нас в ядрената надпревара, но знаехме също, че германците разработват химически оръжия още от Първата световна и се опитваме да ги догоним. Това не беше голяма тайна. От време на време четяхме материалите, които пристигаха в Лондон. Видях достатъчно сандъци с черепи и кости върху тях, за да разбера за какво става въпрос. А после ни пратиха да помагаме… Нямам предвид да произвеждаме онези гадости, но все пак получихме достъп до част от лабораториите долу.
– В подземните нива на пирамидата? – попита Декър.
– Да. Обикновено не ни пускаха там. Работехме предимно по охраната и поддръжката. Но понякога ни изпращаха долу по различни поводи. Трябваше да обличаме специални костюми, да си слагаме маски…
– Видяхте ли какво произвеждат?
– Помагахме им да редят продукцията в бронирани контейнери, а от там – в специални складове. Всичко това ме плашеше. Навсякъде имаше надписи: "Силно отровно", "Не пипай", "Никога не сваляй маската и очилата"… Въпреки това някои момчета се разболяха. Имам предвид случайно. Не че някой е изпробвал действието на един или друг химикал върху нас. Не, все пак става въпрос за Съединените щати. Ние не правим така, нали?
– Нещо друго?
Старецът не отговори.
– Спомняте ли си друго? Ситуацията е сериозна.
Даниълс продължи да мълчи и Декър реши да не го притиска. Искаше той да осъзнае, че се случва нещо много важно, в което може да изиграе решаваща роля. Стига да беше откровен.
– Прекратиха програмата в края на шейсетте – каза след известно време старецът. – Закриха лабораториите, след което започнахме да използваме базата като радарна станция. Занимавах се с това, за което бях обучен. Беше много интересно и вълнуващо. Защитавахме страната си от Съветския съюз.
– И командването изнесе всичко?
– Точно така.
– Можете ли да ми кажете за какво разговаряхте с Бен Пърси, младия сержант, с когото се срещнахте в "Майнът"?
– Много симпатичен младеж. Служеше в същата военна база, в която и аз бях служил навремето. Имаше достъп до секретна информация. Открихме много общи неща. Веднага си допаднахме. Изпихме по едно-две питиета заедно. Отново се почувствах млад…