– А после?
– А после му разказах някои от нещата, които правехме.
– Той прояви ли интерес?
– О, да, зададе ми милион въпроси. Отговорих му доколкото можех.
– А споменахте ли му за Мери Райе?
– Не.
– Как прие той информацията, която му съобщихте?
– Не съм му съобщавал нищо конкретно. Ако се е разровил след това, не е моя работа. – Даниълс помълча и попита: – Каза, че е изчезнал? Беше свестен младеж. Гордееше се, че служи на страната си. Мислиш ли, че е добре?
– Надявам се, господин Даниълс. Макар че в моята работа надеждата не е достатъчна.
Декър предаде на Джеймисън разговора си със стареца, докато си тръгваха от сградата на радарната инсталация.
– Излиза, че Пърси е научил за оръжията за масово унищожение от същия източник, от който е научила и Креймър. Даниълс им е казал.
– Да – отвърна Декър. – Но остават твърде много неизвестни.
Тъкмо прекосяваха терена около станцията, когато Джеймисън посочи големия комбайн "Джон Диър", който вдигаше прахоляк над съседната нива.
– Смяташ ли, че Братята имат нещо общо с това?
– Не мога да отговоря нито с "да", нито с "не".
Тя погледна в другата посока.
– Ето поне едно хубаво нещо.
Декър проследи погледа ѝ.
– Кое?
– Онази сонда ей там. Не горят метан. Сигурно го извличат, вместо да го горят. А може и да го отделят от вредните примеси, за които Стан говореше.
– Чудесата никога не свършват – отвърна Декър с усмивка.
В този момент телефонът му иззвъня.
– Здрасти, Кели, какво има?
– Декър, случи се нещо… – започна полицаят, без да крие напрежението в гласа си.
– Какво?
– Стюарт Макклелън е мъртъв.
– Мъртъв? Как? Къде?
– Открили са го в автомобил в един от складовете му. Прилича на самоубийство.
– Дай ми адреса. Идваме веднага.
61.
Това е идеалното място да се самоубиеш, мислеше си Декър, докато приближаваха старата дървена сграда с размерите на пет големи плевни, събрани заедно. Зад оградата се виждаха бракувани части от сондажно оборудване. До входа бяха паркирани три патрулки и джипът на Кели.
Жълтите полицейски ленти плющяха на усилващия се вятър, който предвещаваше гръмотевична буря.
Кели ги посрещна отвън и ги въведе в сградата. Насред огромното пространство стоеше черен кадилак последен модел. Вратата на шофьора беше отворена. Декър и Джеймисън видяха маркуча, който тръгваше от ауспуха и влизаше в купето през леко открехнатия прозорец на задната дясна врата.
Полицаят посочи шофьорската врата.
– Отворихме я, за да проверим състоянието му.
Декър и Джеймисън пристъпиха напред.
Стюарт Макклелън се беше свлякъл, главата му опираше в конзолата, която разделяше двете предни седалки, а краката му бяха стъпили на пода. Очите му бяха затворени, а лицето му беше тъмночервено. При вдишването на цял резервоар изгорели газове молекулите въглероден оксид не позволяваха на кислорода да се свърже с червените кръвни телца и заемаха неговото място. Клетките пътуваха из тялото, но пристигаха на своето местоназначение без кислорода, необходим за функционирането на организма. Резултатът беше смърт и наситеночервен цвят на кожата.
– Очевидно се е задушил – каза Кели.
– Някакви следи от борба, рани при самоотбрана, охлузвания, които да показват, че е бил нападнат и впоследствие пренесен тук? – попита Декър.
– Още не сме приключили с огледа на тялото, но за момента не сме открили подобни улики – отвърна Кели. – Нито рани, нито следи от кръв. Ще проверим за отпечатъци, разбира се, но не очакваме кой знае какво. Макклелън най-вероятно се е самоубил.
– Никой друг ли не е имало тук? – обади се Джеймисън. – Охранителните камери не са ли заснели нещо?
– "Не" и на двата въпроса. Макклелън притежава това място, откакто се помня. Но сега го използва като склад за отпадъци. Никой не работи тук. Няма и охранителни камери, защото не държат нищо ценно в склада. Ако някой беше дошъл, за да открадне тези боклуци, това щеше само да го зарадва.
– Оставил ли е бележка? – продължи тя.
– Не сме открили, но много самоубийци не оставят нищо.
– Шейн знае ли?
– Изпратих му съобщение. Чакам да ми се обади.
– Кога за последно са видели Макклелън жив? – попита Декър.
– С Хю Досън са вечеряли снощи в "Мади". Не повярвах, когато го чух. Двамата не можеха да се гледат, а сега изведнъж вечерят заедно!