Тъй като знаех, че Холидей е обичал тази игра, вече бях проучил подробноРас-Мап.Но никога не бях изигравал цялата игра без грешка. Разбира се, не бях правил сериозен опит да го постигна. Досега не бях имал причина.
Отворих дневника си и извадих всички данни, свързани сРас-Мап,които бях събрал. Оригиналният код на играта. Пълната биография на дизайнера ѝ Тору Иватани. Всички стратегически ръководства, издавани някога. Всички епизоди от анимационния сериалРас-Мап.Съставките на корнфлейкса "Рас-Мап". И, разбира се, игрални схеми. Имах купища диаграми с разигравания заРас-Мап,както и стотици часове видеозаписи на най-добрите играчи в историята. Вече бях проучвал голяма част от материалите, но ги прегледах отново, за да си ги припомня. След това затворих дневника и изгледах машината, както стрелец премерва с поглед опонента си.
Протегнах ръце, разкърших врат и изпуках кокалчетата на пръстите си.
Когато пуснах монетата си в процепа отляво, автоматът издаде познатия ми електронен звук. Натиснах бутонаИграч 1и на екрана пред мен се появи първият лабиринт. В центъра на плетеницата се изписа съобщениетоГОТОВИ!.
Хванах джойстика и започнах да насочвам героя си с форма на пица през лабиринт след лабиринт.Уака-уака-уака.
Забравих за заобикалящата ме виртуална среда, концентрирах се върху играта и потънах в старинната ѝ двуизмерна реалност. Осъзнавах напълно, че играех на симулирана игра в симулирана игра. Игра в играта.
Направих няколко фалстарта. Играех например около час. Дори два, след което допусках някоя дребна грешчица и се налагаше да рестартирам машината и да започвам отначало. Сега обаче, при осмия си опит, играех вече шест часа без прекъсване. Вилнеех катоДоккен.255 нива, без да допусна нито една грешка. Успявах да унищожа и четирите духа с всяко хапче за мощ (до осемнайсето ниво, когато спряха изобщо да стават сини) и бях събрал всеки плод, птица, камбанка и ключ, които се появяваха в лабиринта, без да изгубя дори и един живот.
Играех най-добрата игра в живота си. Усещах го. Всичко си идваше на мястото. Силата беше с мен.
Във всеки лабиринт имаше място точно над точката за старта, където играчът можеше да "скрие" Пак-Ман за петнайсет минути. На това място духовете не можеха да го намерят. С помощта на този трик бях успял да си направя две кратки почивки през последните шест часа, за да хапна и да отида до тоалетна.
Докато преминавах безцеремонно и през ниво 255, песентаТреска за Пак-Манзагърмя от тонколоните в залата. По лицето ми плъзна усмивка. Знаех, че това беше малък жест от страна на Холидей.
С помощта на изпитания си модел на игра за последен път натиснах джойстика надясно, плъзнах се през тайната врата, после излязох от другата страна и се спуснах да събера последните няколко останали точки, за да изчистя полето. Поех си дълбоко въздух, когато очертанията на синия лабиринт започнаха да примигват в бяло. И тогава се изправих лице в лице с легендарния разделен екран. Краят на играта.
В следващия миг, във възможно най-неподходящия момент, съобщение за промяна в Класацията се изписа на дисплея ми, само няколко секунди след като бях започнал да играя последното ниво.
На дисплея ми, върху екрана наРас-Мапсе появиха първите десет места в Класацията и им хвърлих бърз поглед. Достатъчно, за да видя, че Аех току-що бе станал вторият човек, намерил Нефритения ключ. Резултатът му бе скочил с 19 000 точки, бе се изкачил на второ място и ме бе изместил на трето.
По някакво незнайно чудо успях да запазя самообладание. Продължих да играя съсредоточено.
Стиснах джойстика още по-здраво и не позволих тази новина да ме разконцентрира. Почти бях стигнал до края! Трябваше само да събера последните 6 760 възможни точки от този специален лабиринт — и щях да постигна най-добрия резултат.
Сърцето ми биеше в такт с музиката, когато изчистих докрай лявата половина от лабиринта. После преминах към извития терен на дясната половина и насочвах Пак-Ман през пикселните остатъци от изчерпаната памет на играта. Скрити под всички тези излишни духове и груби графики, стояха още девет кръгчета, всяко на стойност 10 точки. Не можех да ги видя, но знаех местоположението им наизуст. Бързо ги намерих и ги изядох, като събрах 90-те точки, които даваха. После се обърнах и налетях на най-близкия дух, Клайд, и се самоубих, като умрях за пръв път в играта. Пак-Ман застина и изчезна с продължително бибиткане.