Всеки път, когато Пак-Ман умреше на това последно ниво деветте скрити кръгчета се появяваха отново в Деформираната дясна половина от екрана. Следователно, за да събера максималния брой точки, трябваше да намеря деветте кръгчета още пет пъти с всеки от петте оставащи ми живота.
Стараех се да не мисля за Аех, който сигурно в момента държеше в ръце Нефритения ключ. Вероятно в същия този миг той четеше указанието, изписано върху него.
Дръпнах джойстика надясно и започнах да си проправям път през боклуците за последен път. Вече можех да играя и със затворени очи. Заобиколих Пинки, за да взема двете най-долни кръгчета, после взех трите в средата и накрая събрах последните четири отгоре.
Бях успял. Новият най-добър резултат беше мой и възлизаше на 3 333 360. Съвършената игра.
Свалих ръце от игралния пулт и наблюдавах как четирите духа обграждаха Пак-Ман. В центъра на лабиринта се изписаКРАЙ НА ИГРАТА.
Изчаках. Нищо не се случи. След няколко секунди изображението, което вървеше, когато никой не играеше, се появи на екрана — четирите духа, имената и прякорите им.
Погледът ми се стрелна към монетата върху скобата. Когато дойдох, тя отказваше да помръдне от мястото си, но сега се плъзна и падна право в дланта на аватара ми. После изведнъж изчезна и на дисплея ми се появи съобщение, че монетата от четвърт долар автоматично е добавена към инвентара ми. Когато се опитах да я извадя, за да я разгледам, не успях. Стоеше си в инвентара. Не можех да я взема или да я изхвърля.
Дори да имаше магически свойства, те не бяха посочени в описанието на предмета, защото всъщност такова липсваше. За да науча повече за монетата, трябваше да направя поредица от ясновидски магии от висок клас. Това щеше да отнеме дни и много скъпи магически материали, а дори тогава нямаше гаранция, че ще разбера нещо.
В момента обаче не можех да се съсредоточа върху загадъчната монета. Мислех само за факта, че и Аех, и АртЗмида ме бяха изпреварили за Нефритения ключ. А това, че бих рекорда на игратаРас-Маптук, на Аркайда, очевидно не ми бе помогнало по никакъв начин да намеря ключа. Бях си изгубил времето.
Тръгнах обратно към повърхността на планетата. Тъкмо сядах в кабината наВонегът,когато в пощата ми пристигна имейл от Аех. Космите на тила ми настръхнаха, когато видях темата на писмото:Време за отплата.
Затаих дъх, отворих съобщението и прочетох:
Скъпи, Парзивал,
С теб официално сме квит, разбрахме ли се? Смятам дълга си към теб за платен.
По-добре побързай. Шестиците сигурно вече идват насам.
Късмет,
Аех
Под подписа му стоеше прикачен файл с изображение. То представляваше сканирана корица на наръчника към текстовата приключенска играZork— версията, издадена през 1980 г. за компютриTRS-80 Model III.
Веднъж бях изиграл цялата играZorkдокрай, ала това беше отдавна, през първата година от Лова. Но пък през онази година бях изиграл и стотици други текстови приключенски игри, включително всички продължения наZork,и повечето от подробностите за оригиналната игра бяха избледнели в спомените ми. Старите текстови игри бяха съвсем логични, затова не си бях правил труда да прочета наръчника с инструкции към тази. Сега осъзнах, че това бе огромна грешка от моя страна.
На корицата му имаше рисунка на сцена от играта. Авантюрист с броня и крилат шлем стоеше, вдигнал сияещ син меч над главата си, и се готвеше да посече трола, над когото се бе надвесил. В другата си ръка приключенецът стискаше няколко съкровища, а още ценности лежаха в краката му, пръснати сред човешки кости. Зад гърба на героя дебнеше тъмно създание с остри зъби и го гледаше кръвнишки.
Всичко това бе разположено на предния план на рисунката но погледът ми веднага се спря на изобразеното на заден план голяма бяла къща със заковани с дъски врата и прозорци.
Къща запусната с бели стени.
Взирах се в картинката още няколко секунди, достатъчно дълго, че да се изругая, че не съм направил сам връзката още преди месеци. После запалих двигателите наВонегъти тръгнах към друга планета в Сектор 7, недалеч от Аркайда. Тя представляваше малък свят на име Фробоз, където бе разположена подробна възстановка на игратаZork.
Вече знаех, че именно там бе скрит Нефритеният ключ.
□□23
Фробоз бе разположена сред група от няколкостотин рядко посещавани планети, известни катокупът XYZZY.Всички те бяха създадени в самото начало на ОАЗИС и на всяка от тях бе разположена вселената, в която се развиваше някоя отделна, старите текстови приключенски игри, или ПМП