Отворих дневника си и намерих записките си заZork.После извадих карта на игралното поле и я преместих в ъгъла на дисплея си.
Огледах небето и не видях и следа от Шестиците, но това не означаваше, че те вече не бяха пристигнали. Соренто и лакеите му вероятно се бяха телепортирали на някое от другите полета. В мига, в който бяха видели, че резултатът на Аех се увеличаваше, сигурно бяха използвалиПроследяващата плочка на Финдорои бяха разбрали, че беше на Фробоз. Което означаваше, че цялата им армада пътуваше насам. Трябваше да взема ключа възможно най-бързо и да се махам оттук.
Озърнах се. Всичко наоколо ми изглеждаше зловещо познато.
Въвеждащото описание в играта гласеше:
ЗАПАДНО ОТ КЬЩАТА
Стоиш на широко поле западно от бяла къща с входна врата, закована с дъски.
Там има малка пощенска кутия.
Аватарът ми се озова на въпросното широко поле западно от къщата. Входната врата на старото викторианско имение бе закована с дъски, а само на няколко метра от мен, на пътеката към къщата, стоеше пощенска кутия. Всичко отговаряше дословно на текста. Къщата бе разположена сред гъста гора, а отвъд нея се виждаха острите зъбери на планински върхове. Погледнах наляво и видях пътека, водеща на север, точно както в описанието.
Заобиколих къщата отзад до малък открехнат прозорец, отворих го широко и влязох. Както и очаквах, озовах се в кухнята. В средата ѝ имаше дървена маса, върху която стояха дълъг кафяв чувал и бутилка вода. Наблизо имаше комин и стълбище, което водеше до тавана. Коридорът отляво водеше до дневната. Също като в играта.
Но в кухнята имаше и неща, които не се споменаваха в описанието на стаята в играта. Печка, хладилник, няколко дървени стола, мивка и кухненски шкафове. Отворих хладилника. Беше пълен с нездравословна храна. Изсъхнали парчета пица, кремчета, кюфтета и множество пакетчета със сосове. Проверих шкафовете. Бяха пълни с консерви и сухи храни. Ориз, спагети, супи.
И корнфлейкс.
Единият шкаф бе наблъскан с кутии корнфлейкс, повечето марки от които бяха излезли от производство още преди да се родя.Плодови кръгчета, Медна наслада, Късметлийски хрупанки, Граф Шокула, Куисп, Захаросани ядки.А най-отзад се криеше една кутияКапитан Крънч.Върху нея бяха изписани думите:Съдържа безплатна играчка!
Нефритеният ключ при капитана стои.
Изсипах съдържанието на кутията върху плота и пръснах златисти зърнени парченца навсякъде. И тогава я видях — малка пластмасова свирка, увита в прозрачен целофан. Разкъсах опаковката и разгледах наградата в дланта си. Беше жълта, от едната ѝ страна бе нарисувано анимационното лице на Капитан Крънч, а от другата — малко кученце. Отстрани с релефни букви пишешеСвирката на Капитан Крънч.
Най-сетне разбрах всичко. Разбрах значението на Четиристишието и какво трябваше да направя, за да намеря Нефритения ключ. За да проверя теорията си, вдигнах свирката към устните на аватара си и я надух. Но тя не издаде звук и нищо не се случи.
А свирката за да надуеш, всички трофеи събери.
Прибрах я в джоба си и отворих торбата на кухненската маса. В нея имаше скилидка чесън, която прибрах в инвентара си. После изтичах на запад към дневната. Подът бе застлан с голям ориенталски килим. Обзавеждането се състоеше от старинни мебели като онези, които бях виждал във филми от 40-те години на XX в. На западната стена имаше дървена врата с издялани в нея странни знаци. А на отсрещната стена се издигаше красива витрина за трофеи. Беше празна. Върху витрината имаше фенер на батерии, а на стената над него бе окачен лъскав меч.
Взех меча и фенера, навих килима и намерих под него капака, който знаех че се крие отдолу. Отворих го и видях стълбище, което водеше към тъмно мазе.
Включих фенера и щом заслизах по стълбите, мечът засия.
Продължих да правя справки с бележките си за играта, за да си припомня откъде точно да мина през лабиринта от стаи, коридори и пъзели. По пътя си събрах всички деветнайсет съкровища, като от време на време се връщах в дневната в бялата къща, за да ги поставя във витрината. Наложи се да се бия с няколко неигрални компютърни персонажа: един трол, циклоп и безкрайно изнервящ крадец. А що се отнасяше до легендарния Гру, който дебнеше в тъмата и чакаше да ме изяде — просто го заобиколих.