Освен свирката в кухнята, не открих други изненади или отклонения от оригиналната игра. За да изиграя докрай триизмерната версия наZork,трябваше просто да действам, както в оригиналната текстова игра. Като тичах с всички сили, без да спирам, за да разглеждам или да се замислям, успях да стигна до края за двайсет и две минути.
Непосредствено след като взех и последното от деветнайсетте съкровища — малка месингова дрънкулка, на дисплея ми излезе съобщение, чеВонегътбеше кацнал отвън. Автопилотът бе приземил кораба в полето на запад от бялата къща. Невидимият щит още беше включен, както и защитните механизми. Ако Шестиците вече кръжаха в орбита около планетата, се надявах да не са забелязали кораба ми.
Изтичах обратно в дневната за последен път и поставих последното съкровище във витрината. Както и в оригиналната игра, там се появи карта, която показваше пътя до скрита могила, бележеща края на играта. Но картата и краят на играта не ме интересуваха. Сега всички "трофеи" бяха "събрани", затова извадих свирката. Имаше три дупки в горната ѝ част и запуших третата, за да получа звука от 2600 херца, с който свиркаха бе станала прочута в аналите на хакерите. После я надух и от нея излезе ясен, пронизителен звук.
Тя изведнъж се преобрази в малък ключ. В същия миг резултатът ми в Класацията се увеличи с 18 000 точки.
Отново се върнах на второ място само с 1000 точки пред Аех.
Миг по-късно симулацията наZorkсе рестартира. Деветнайсетте съкровища във витрината изчезнаха по скривалищата си, а останалата част от къщата и игралното поле се върнаха във вида, в който ги бях заварил.
Взрях се в ключа в дланта си и за миг ме обзе паника. Той беше сребрист, а не с мътнозеления цвят на нефрит. Но когато го обърнах и разгледах по-внимателно, установих, че всъщност бе увит в сребрист станиол, като за дъвка или шоколад. Внимателно свалих опаковката, под която се намираше ключ, изработен от лъскав зелен камък.
Нефритеният ключ.
И също като на Медния, и върху този имаше надпис:
Продължи куеста, като минеш теста.
Препрочетох го няколко пъти, но не ми хрумна нищо, затова го прибрах в инвентара си, а после разгледах опаковката. Тя представляваше сребрист станиол с бяла хартия от вътрешната страна. Не забелязах никакви знаци.
В този миг чух приглушеното бръмчене на наближаващ космически кораб и знаех, че това бяха Шестиците. По шума изглеждаше, че са страшно много на брой.
Прибрах опаковката в джоба си и изтичах навън. Небето гъмжеше от хиляди техни бойни кораби, които приличаха на ято метални оси. Докато се спускаха, те се разделиха на малки групички и се насочиха в различни посоки, сякаш за да покрият цялата повърхност на планетата.
Реших, че не бяха толкова глупави, че да се опитат да барикадират всички петстотин и дванайсет копия на бялата къща. Тази стратегия им бе помогнала на Лудус, но само за няколко часа, при това там трябваше да барикадират само едно място. Цялата планета Фробоз беше зона, разрешена за битки; тук функционираха и магии, и технологии, което означаваше, че всичко бе позволено. Съвсем скоро щяха да започнат да пристигат орди от въоръжени до зъби ловци, а ако Шестиците се опитаха да ги отблъснат, щеше да избухне война с мащаби, невиждани досега в историята на ОАЗИС.
След като прекосих тичешком полето и стъпих на рампата на кораба си, забелязах голям ескадрон от бойни кораби, около сто на брой, да се спуска от небето право към мен.
Макс вече бе запалил двигателите наВонегът, затова му извиках да потегляме веднага щом стъпех на борда. Когато стигнах до пилотската кабина, включих на максимална скорост и спускащите се ята от Шестици направиха остри виражи, за да тръгнат след мен. Докато се изстрелвах в небето, бях подложен на тежък обстрел от няколко посоки. Но имах късмет. Корабът ми беше бърз, а щитовете ми бяха най-модерните на пазара и издържаха достатъчно, че да успея да изляза в орбита. Но отказаха няколко секунди по-късно и корпусът наВонегътполучи сериозен брой поражения само за няколкото секунди, които ми трябваха, за да мога да превключа на светлинна скорост.
Измъкнах се на косъм. Проклетниците едва не ме хванаха.
Корабът ми бе потрошен, затова вместо да се върна направо в крепостта си, се отправих къмРаботилницата на Джо —орбитален автосервиз в Сектор 10. Сервизът на Джо беше надеждно място с разумни цени, където обслужването беше светкавично. Винаги ходех там, когатоВонегътсе нуждаеше от ремонт или подобрения.