Това беше планът ми.
Опитвах се да реша коя мелодия да си подсвирквам, докато летя към смъртта си, когато телефонът ми иззвъня. Беше Шото. Не бях в настроение за разговори и го оставих да се прехвърли към гласовата поща, а после проследих как той записваше краткото си съобщение. Каза, че искал да дойде в крепостта ми да ми даде нещо, което Дайто ми оставил в завещанието си. Когато му се обадих, за да се уговорим, разбрах, че Шото беше сломен. Тихият му глас бе изпълнен с болка, а силното му отчаяние бе изписано по лицето му. Изглеждаше напълно обезверен. Беше в по-плачевно състояние и от мен.
Попитах го защо брат му изобщо беше написал "завещание" на аватара си, вместо просто да остави вещите си на него. Така Дайто можеше да си направи нов аватар и брат му да му върне всичко. Но Шото ми каза, че той няма да си прави нов аватар повече и когато го попитах защо, обеща да ми обясни, когато се видехме лично.
□□25
Около час по-късно Макс ми извести, че Шото е пристигнал. Дадох на кораба му позволение да навлезе във въздушното пространство на Фалко и му казах да паркира в хангара ми.
Корабът му беше междупланетен траулер на имеКуросава,а плавателният съд бе направен по модел наБибопот класическия сериалКаубоят Бибоп.Дайто и Шото използваха този кораб за свой подвижен щаб, откакто ги познавах. Беше толкова голям, че едва мина през вратите на хангара ми.
Посрещнах го на пистата, щом слезе отКуросава.Носеше черна траурна роба, а лицето му бе също толкова неутешимо, както и когато разговаряхме по телефона.
— Парзивал-сан — поклони се той.
— Шото-сан — поклоних се почтително и аз в отговор, после протегнах длан — жест, който той познаваше от времето, когато заедно играехме на куеста. Въпреки всичко, се усмихна и ми стисна ръката. Но мрачното му изражение се върна незабавно. Виждах го за пръв път, откакто изиграхме заедно мисията на Токузацу (ако не броим рекламите на енергийна напиткаДайшо,в която двамата с брат му участваха) и аватарът му ми се стори с няколко сантиметра по-висок в сравнение с преди.
Заведох го в една от рядко използваните "гостни" в крепостта си, която представляваше възстановка на дневната от сериалаСемейни връзки.Шото позна декора и кимна одобрително. После, без да обръща внимание на мебелите, седна на пода, като първо коленичи, а после седна върху петите си. Аз също седнах така срещу него. Известно време помълчахме Когато най-сетне заговори, не вдигна очи от пода.
— Снощи Шестиците убиха брат ми — каза той почти шепнешком.
Първоначално бях твърде зашеметен, за да отговоря.
— Имаш предвид, че са убили аватара му, нали? — попитах аз, макар вече да знаех, че не беше така.
Шото поклати глава.
— Не. Влязоха с взлом в апартамента му, издърпаха го от сензорния стол и го хвърлиха през балкона. Той живееше на четирийсет и третия етаж.
Шото отвори прозореца на браузъра си във въздуха. В него се появи статия от японски новинарски канал. Натиснах я с показалец и софтуерътМандаракспреведе текста на английски. Заглавието гласеше:Поредното самоубийство на геймър.В кратката статия пишеше, че млад мъж, 22-годишният Тоширо Йошиаки, е скочил от апартамента си на 43-я етаж на бивш хотел в Шишоку, Токио, където живеел сам. Към статията имаше снимка на Тоширо — сериозен японец с дълга чорлава коса и пъпчива кожа. Изобщо не приличаше на аватара си.
След като видя, че прочетох статията, Шото затвори прозореца. Поколебах се за миг и попитах:
— Сигурен ли си, че не се е самоубил, след като си убили аватара му?
— Да. Дайто не си направи сепуко. Убеден съм. Шестиците са влезли в апартамента му, докато аз се биех с тях на Фробоз. Така са победили аватара му. Като са го убили в истинския свят.
— Съжалявам, Шото — не знаех какво да добавя. Виждах, че казва истината.
— Истинското ми име е Акихиде. Искам да го знаеш.
Усмихнах се и се поклоних, като за миг опрях чело в пода.
— Благодаря ти, че ми го доверяваш! Моето е Уейд.
Вече не виждах смисъл да пазя тайни.
— Благодаря ти, Уейд — поклони се Шото.
— Няма защо, Акихиде.
Той замълча за миг, а после прочисти гърло и започна да ми разказва за Дайто. Думите се лееха от устата му. Очевидно имаше нужда да поговори с някого за случилото се. За загубата си.
— Истинското име на Дайто е Тоширо Йошиаки. Разбрах го чак снощи, след като прочетох статията.
— Но… аз си мислех, че си му брат. — Бях решил, че Дайто и Шото живееха заедно в един апартамент или нещо подобно.