— Отношенията ми с Дайто са сложни. — Шото замълча и си прочисти гърлото. — Не бяхме братя. Не и в истинския жнвог. Само в ОАЗИС. Разбираш ли? Познавахме се единствено онлайн. Никога не се срещнахме на живо. Той вдигна бавно поглед и ме погледна в очите, за да види дали го осъждам.
Поставих ръка на рамото му.
— Повярвай ми. Шото, разбирам те. Аех и АртЗмида са най-добрите ми приятели, а никога не съм ги виждал в истинския свят. Всъщност и ти си един от най-близките ми приятели.
Той кимна.
— Благодаря ти! — по гласа му разбрах, че плаче.
— Ние сме ловци — казах аз в опит да наруша неловката тишина. — Ние живеем тук, в ОАЗИС. За нас това е единствена реалност.
Акихидс кимна и няколко секунди след това продължи разказа си.
Каза, че с Тоширо са се запознали преди шест години, когато и двамата се записали в група за терапия на хикикомори — млади хора, живеещи в пълна изолация от обществото. Хикикоморите се затваряли в стаите си, четели манга и сърфирали из ОАЗИС по цял ден, като разчитали на семействата си да им носят храна. В Япония имаше хикикомори още от началото на века, но броят им бе скочил рязко от началото на Лова. В страната проблемите на хикикоморите се разглеждаха като епидемия. Милиони млади мъже и жени из цялата страна сг бяха изолирали от света. Понякога наричаха тези деца "липсващите милиони".
Акихиде и Тоширо станали най-добрите приятели и почти всеки ден се срещали в ОАЗИС. Когато Ловът започнал, те веднага решили да обединят сили и да търсят заедно Яйцето. Били прекрасен екип, защото Тоширо бил гений във видеоигрите а доста по-малкият Акихиде познавал добре американската попкултура. Бабата на Акихиде учила в САЩ, където се родили и двамата му родители, тъй че Акихиде израснал с американските филми и телевизия и говорел английски и японски език еднакво добре.
Общата любов на двамата към самурайските филми вдъхновила имената и външния вид на аватарите им. Въпреки разликата от пет години във възрастта им, Шото и Дайто се възприемали като братя и затова, когато създали новите си ловни аватари, решили, че занапред в ОАЗИС ще бъдат братя.
След като преминали през Първата порта и станали известни, дали няколко интервюта за медиите. Пазели истинските си самоличности в тайна, но разкрили, че и двамата са японци, което ги превърнало в знаменитости в родината им. Започнали да рекламират японски продукти, а въз основа на приключенията им били създадени анимационна и телевизионна поредица. В пика на славата им Шото предложил на Дайто да се срещнат най-сетне лично. Дайто се разярил и не говорил със Шото няколко дни. Шото повече не повдигнал въпроса.
Накрая Шото успя да ми разкаже как беше загинал аватарът на брат му. Двамата били на борда наКуросаваи обикаляли планетите из Сектор 7, когато видели в Класацията, че Аех е намерил Нефритения ключ. Знаели, че Шестиците веднага ще използватПроследяващата плочка па Финдоро,за да установят точното местоположение на Аех, и че корабите им съвсем скоро ще се съберат на съответното място.
За да се подготвят, през последните няколко седмици Дайто и Шото тайно поставяли микроскопични проследяващи устройства по корпусите на всички бойни кораби на Шестиците, до които се добирали. С помощта на тези устройства проследили корабите, когато флотилията на Шестиците внезапно променила курса си и се насочила към Фробоз.
Щом научили за това, двамата най-накрая разгадали значението на Четиристишието. А докато стигнали до планетата само няколко минути по-късно, вече знаели и как да вземат Нефритения ключ.
ПриземилиКуросавадо едно копие на бялата къща, където все още никой не бил дошъл. Шото изтичал вътре, за да събере деветнайсетте съкровища и да вземе ключа. Дайто останал отвън да пази. Шото действал бързо и вече трябвало да събере само още две съкровища, когато Дайто му съобщил по вътрешната радиовръзка, че десет кораба на Шестици се приближават към тях. Казал на брат си да побърза и му обещал да удържи врага, докато вземе Нефритения ключ. Не знаели дали ще имат друга възможност да се доберат до него.
Докато Шото тичал да постави последните два трофея във витрината, той активирал дистанционно една от външните камери наКуросава,която записала сблъсъка на Дайто с приближаващите се Шестици. Шото отвори прозорец и ми пусна клипа, но извърна очи. Очевидно нямаше желание да го гледа пак.
На записа Дайто стоеше сам на полето до бялата къща. Малка флотилия от бойни кораби се спусна от небето и откри огън с лазерни оръдия. Порой от огнени червени светкавици заваля около Дайто. Зад него в далечината кацаха още кораби, а от всеки от тях слизаха ескадрони от въоръжени пехотинци. Дайто бе обграден.