Шестиците очевидно бяха забелязалиКуросава, докато се бяха спускали към планетата, и бяха решили, че най-важната им задача е да убият двамата самураи.
Дайто не се поколеба да използва коза си. Той извади Бета капсулата, вдигна я с дясната си ръка и я активира. Аватарът… моментално се превърна в Ултрамен — извънземен супергерой в червено и сребристо, с пламтящи очи. Щом аватарът му се трансформира, той се разрасна до петдесет метра на височина.
Настъпващите пехотинци замръзнаха на място и вдигнаха изпълнени със страхопочитание очи към Ултрамен Дайто, който сграбчи два кораба в небето и ги удари един в друг, все едно гигантско дете си играеше с малки метални играчки. После метна пламтящите отломки на земята и започна да мачка останалите кораби в небето, сякаш отпъждаше досадни мухи. Корабите, които се измъкнаха от смъртоносната му хватка, го обградиха и започнаха да го обстрелват с лазерни лъчове и картечници, които обаче просто отскачаха от бронираната му извънземна кожа. Дайто се изсмя гръмко, а звукът отекна надалеч. После направи кръст с ръце. От дланите му изригна сияещ лъч и изпепели половин дузината кораби, имали лошия късмет да се озоват на пътя му. След това, все още с насочен напред лъч, се извърна и помете пехотинците, които се изпържиха, сякаш поставени под огромна лупа.
Изглежда Дайто страшно се забавляваше. Толкова му бе забавно, че не обърна внимание на вградената на гърдите му предупредителна лампичка, която замига в червено. Това беше сигналът, че трите му минути като Ултрамен изтичаха и че силата му беше почти изчерпана. Именно това времево ограничение беше основната слабост на Ултрамен. Ако Дайто не изключеше Бета капсулата и не върнеше човешкия си облик, преди края на трите минути, аватарът му щеше да умре. Но беше пределно ясно, че ако се преобразеше обратно в човек точно сега сред настъпващите орди, също щеше да загине мигновено. А Шото нямаше да успее да достигне до кораба.
Шестиците около Дайто крещяха по радиостанциите си за подкрепления, а от небето се спускаха на талази нови бойни кораби. Дайто ги обстрелваше и поваляше още във въздуха, един по един, с точно насочване на лъча. А с всеки следващ изстрел предупредителната лампичка на гърдите му пулсираше все по-бързо.
Изведнъж Шото излезе от къщата и каза на брат си по вътрешната радиовръзка, че е взел Нефритения ключ. В същия миг пехотинците го забелязаха и, тъй като усетиха, че той беше много по-лесна мишена, насочиха огъня си към неговия аватар.
Шото се спусна трескаво къмКуросава.Когато активира Скоростните ботуши на краката си, аватарът му се стрелна през полето. Докато тичаше, Дайто се намести така, че да му осигури колкото се може по-добра защита. Все още бълващ лъчи, той успя да удържи Шестиците.
И тогава внезапно по интеркома се чу гласът на Дайто:
— Шото! — извика той. — Някой влезе! Някой…
Гласът му внезапно замлъкна. В същия миг аватарът му замръзна, сякаш се бе превърнал в камък, и над главата му се появи икона за излизане от системата.
Да излезеш от ОАЗИС по средата на битка бе все едно да се самоубиеш. Докато излизаш от системата, аватарът ти замръзва на място за шейсет секунди, а през това време си напълно беззащитен и уязвим. Излизането от системата бе направено така, за да не могат аватарите да се измъкват от битки по лесния начин. Трябваше да се отбраняваш или да отидеш на безопасно място, преди да се изключиш.
Излизането от системата на Дайто се задейства в най-неподходящия момент. Щом аватарът му замръзна, към него от всички посоки се посипа лазерен огън. Червената лампичка на гърдите му започна да мига още по-бързо, докато накрая не застина в червена светлина. Тогава великанският облик на Дайто се срина на земята. Докато падаше, той едва не смаза Шото иКуросава. Когато се сгромоляса на земята, тялото на аватара му се върна в предишния си вид и се сви до нормалния си размер. После започна да се стопява бавно от погледа. След като аватарът на Дайто изчезна окончателно, на земята под него остана малка купчинка предмети — всичко, което бе носил в инвентара си, включително Бета капсулата. Той бе мъртъв.
На дисплея се видя как някой профучава — Шото се върна да събере предметите на Дайто. После се обърна и се стрелна на борда наКуросава.Корабът излетя светкавично в орбита под непрестанния обстрел на Шестиците и си спомних за собственото си отчаяно бягство от Фробоз. За късмет на Шото, брат му бе унищожил повечето от бойните кораби наоколо, а подкрепленията още не бяха пристигнали.
Той успя да излезе в орбита и да скочи в хиперпространството. Но се измъкна на косъм.