Видеоклипът свърши и Шото затвори прозореца.
— Според теб как Шестиците са разбрали къде е живеел? — попитах го аз.
— Не знам. Дайто внимаваше. Прикриваше си следите.
— Щом са намерили него, може да открият и теб.
— Знам. Взел съм предпазни мерки.
— Добре.
Шото извади Бета капсулата от инвентара си и ми я подаде.
— Дайто искаше да ти дам това.
Вдигнах капсулата и ръка.
— Не, задръж я. Може да ти потрябва.
Шото поклати глава.
— Сега при мен са всички останали предмети от инвентара му. Капсулата не ми трябва. А и не я искам. — Той настойчиво ми я подаде пак.
Взех артефакта и го разгледах. Представляваше малък метален цилиндър, сребърно-черен на цвят с червено копче за включване отстрани. По форма и размер приличаше на светлинния ми меч, но те вървяха по десет цента за дузина. Имах над петдесет такива в колекцията си. А Бета капсулата беше единствена по рода си, при това несравнимо по-мощно оръжие.
Вдигнах капсулата с две ръце и се поклоних:
— Благодаря, Шото-сан.
— Аз ти благодаря, Парзивал — отвърна той и също се поклони. — Благодаря ти, че ме изслуша. — При тези думи Шото стана. От всяко негово движение си личеше, че е напълно сломен.
— Не си се отказал, нали? — попитах аз.
— Не, разбира се. — Той изправи гръб и се усмихна мрачно. — Но целта ми вече не е да намеря Яйцето. Не, имам нова мисия. Много по-важна.
— И каква е тя?
— Да отмъстя.
Кимнах, прекосих стаята и свалих един от самурайските мечове, окачени на стената. Подадох го на Шото:
— Моля те, приеми този подарък. Може да ти помогне в новата мисия.
Шото взе меча, извади няколко сантиметра от богато украсеното острие от ножницата.
— Масамуне? — възкликна той и се взря в меча.
Кимнах.
— Да. При това е със смъртоносно острие +5.
Шото отново се поклони в знак на благодарност.
— Аригато.
Слязохме мълчаливо с асансьора до хангара. Преди да се качи на кораба си, той се обърна към мен:
— Според теб колко време ще отнеме на Шестиците да преминат през Третата порта?
— Не знам. Надявам се достатъчно дълго, че да ги настигнем.
— Нищо не е приключило, докато дебелата дама не запее, нали?
Кимнах.
— Нищо не е приключило, докато не дойде краят. А той още не е настъпил.
□□26
Сетих се по-късно вечерта, няколко часа след като Шото си тръгна.
Седях в командния център на крепостта си, държах Нефритения ключ в ръка и си повтарях текста, изписан върху него:Продължи куеста, като минеш теста.
В другата си ръка държах станиола. Поглеждах ту към ключа, ту към опаковката и отчаяно се опитвах да намеря връзката между тях. Занимавах се с това от часове, а не ми хрумваше нищо.
Въздъхнах, прибрах ключа и разпънах опаковката на контролното табло пред себе си. Изгладих внимателно всички гънки. Станиолът представляваше квадрат с дължина на страната 15 сантиметра. Сребристо фолио от едната страна, матирана бяла хартия от другата.
Стартирах софтуер за анализ на изображения и сканирах двете страни на опаковката. После увеличих двете снимки на дисплея и разгледах всеки милиметър от тях. Не открих никакви знаци или текст на нито една от двете страни на опаковката.
В същото време похапвах царевичен чипс и използвах софтуера за анализ, като му давах гласови команди. Наредих му да върне изображенията в нормалния им размер и да ги постави в центъра на дисплея ми. Това ми напомни на сцена от филмаБлейд Рънър,в която героят на Харисън Форд, Декард, използва подобен скенер с гласови команди, за да анализира една снимка.
Взех опаковката и отново я погледнах. Когато виртуалната светлина се отрази от станиоловата ѝ повърхност, си помислих — дали да не я сгъна на самолетче и да я пусна да лети през стаята. Това ме подсети за оригами, което пък изведнъж ми напомни за друга сцена отБлейд Рънър.Една от последните сцени във филма.
И тогава се сетих.
— Еднорогът— прошепнах аз.
В мига, в който произнесох на глас думатаеднорог,опаковката внезапно започна да се сгъва сама в дланта ми. Квадратният станиол се сгъна по диагонала, при което се получи сребрист триъгълник. После продължи да се сгъва на все по-малки триъгълници и още по-малки еднакви ромбове, докато накрая не се получи фигура с четири крака, от които след това изникна опашка, глава и накрая — рог.
Опаковката се бе сгънала в сребрист еднорог. Един от най-емблематичните образи отБлейд Рънър.
В това време аз вече слизах с асансьора към хангара и крещях на Макс да подготвиВонегътза излитане.
Продължи куеста, като минеш теста.