Изстрелите се засипаха, щом вратите на асансьора се отвориха. Трябваше да убия седмина репликанти още преди да изляза в коридора.
Следващите десет минута преминаха като финална екшън сцена от филм на Джон By, някой от онези с Чоу Юн Фат в главната роля катоТвърдо сваренилиУбиецът.Превключих пистолетите си на автоматична стрелба, натиснах спусъците и тръгнах от стая на стая, като помитах всеки неигрален компютърен персонаж по пътя си. Пазачите отвръщаха на огъня, но куршумите им отскачаха от бронята ми, без да ме засегнат. Мунициите ми не свършваха, защото всеки път, когато изстрелвах патроните си, нов пълнител се телепортираше на тяхно място.
Сметката ми за куршуми този месец щеше да е огромна.
Когато най-накрая стигнах до целта си, въведох паролата и заключих вратата след себе си. Не разполагах с много време. Из цялата сграда пищяха аларми, а на долните етажи имаше разпределени хиляди пазачи, които сигурно вече се качваха към мен.
Стъпките ми отекнаха в залата, която беше празна, с изключение на голям бухал, кацнал на златна летва. Той примигна мълчаливо, докато прекосявах просторното като катедрала помещение. Възстановката на офиса на Елдън Тайрел, основател на корпорацияТайрел,бе безупречна. Всеки детайл от филма бе пресъздаден съвършено точно. Полиран каменен под. Гигантски мраморни колони. Цялата западна стена, от пода до тавана, бе заета от прозорец, от който се разкриваше спираща дъха гледка към големия град навън.
До прозореца имаше дълга конферентна маса. На плота ѝ стоеше Машината на Войт-Кампфс размерите на куфарче и ред необозначени копчета в предната част до три малки монитора.
Седнах пред нея и тя се включи неочаквано. Тънка роботизирана ръка се протегна напред с кръгло устройство, подобно на скенер за ретини, и спря на нивото на дясната ми зеница. Отстрани на машината имаше монтирана малка помпа, която започна да се повдига и спуска, като създаваше впечатлението, че устройството диша.
Огледах се, за да не би виртуалната версия на Харисън Форд да изникне отнякъде и да ми зададе същия въпрос, който задава на Шон Йънг във филма. За всеки случай бях наизустил всички отговори, но изчаках няколко секунди, а нищо не се случи. Помпата на машината продължаваше да се вдига и спуска. В далечината охранителните аларми продължаваха да пищят.
Извадих Нефритения ключ. В същия миг в повърхността на машината се отвори капак, който разкри ключалка. Бързо го пъхнах и го завъртях. Машината и ключът изчезнаха, а на тяхно място се появи Втората порта. Приличаше на врата върху плота на масата. Ръбовете ѝ сияеха в същия мъчен нефритен цвят като ключа, а и също като Първата порта водеше към необятен космос, осеян със звезди.
Качих се на масата и скочих през вратата.
Озовах се до входа на занемарена зала за боулинг, обзаведена в стила от ерата на диското. Килимът бе изпъстрен с крещящи кафяви спирали, а пластмасовите столове имаха избелял оранжев цвят. Всички пътеки за боулинг бяха празни и неосветени. Залата беше пуста. Нямаше дори неигрални компютърни персонажи зад щанда и на снекбара. Не знаех къде се намирам, докато не видях надписа с големи печатни букви над пътеките.Мидълтаун Лейнс.
Първоначално единственият звук, който чувах, беше жуженето на флуоресцентните лампи. Но постепенно започнах да долавям слаби електронни пиукания, които идваха от лявата ми страна. Погледнах нататък и видях тъмна ниша зад снекбара. Над подобния ѝ на пещера вход имаше надпис:ИГРАЛНА ЗАЛА.
Внезапно задуха силен вятър и залата бе раздрана от мощен рев като от ураган. Краката ми се плъзнаха по килима и осъзнах, че нещо дърпаше аватара ми към игралната зала, сякаш там се бе отворила черна дупка.
Щом вакуумът ме изтегли, видях, че в залата имаше десетина видеоигри, всичките от втората половина на 80-те години.Crime Fighters, Heavy Barrel, Vigilante, Smash TV.Ho сега забелязах, че аватарът ми отива към конкретна игра — игра, която стоеше отделена в дъното на залата.
Black Tiger. Капком,1987 г.
В центъра на монитора се бе образувал водовъртеж, който засмукваше боклуци, картонени чаши, обувки за боулинг. Гълташе всичко, което не бе приковано към пода. Включително и мен. Когато аватарът ми наближи екрана, инстинктивно протегнах ръка и се хванах за джойстика на игратаTime Pilot.Краката ми се отлепиха от пода, а водовъртежът продължаваше да ме тегли безмилостно.
В този миг вече се усмихвах нетърпеливо при мисълта за това, което ми предстоеше. Идеше ми да се потупам по гърба, защото бях усъвършенствал уменията си наBlack Tigerотдавна, през първата година от Лова.