В годините преди смъртта си Холидей бе живял изолирано и единственото, което бе публикувал на сайта си, бе кратък анимационен видеоклип, в който аватарът му Анорак седеше в библиотеката на замъка си, бъркаше отвари и ги изливаше върху прашни книги със заклинания. Този анимационен видеоклип се бе въртял непрекъснато в продължение на десетилетие, докато накрая не бе заменен от Класацията в деня, в който почина. В анимационния клип зад Анорак се виждаше голяма картина на черен дракон.
По ловните форуми се водеха безкрайни спорове за значението на картината, за това, какво символизираше драконът и дали изобщо значеше нещо. Но аз бях сигурен какво символизира още от самото начало.
На една от първите страници вАлманахът на АноракХолидей пише, че винаги, когато родителите му се карали, той се измъквал от къщи и отивал с колелото си до местната зала за боулинг, където играел наBlack Tiger, защото успявал да изиграе цялата игра само с една монета от четвърт долар. АА 23:234: „За двайсет и пет центаBlack Tigerми дава възможност да избягам от жалкото си битие за цели три часа. Страшно изгодна сделка“.
Black Tigerпърво бе излязла на пазара в Япония с оригинално заглавиеБураку Дорагон.Черен дракон. Заглавието било променено за пускането ѝ на американския пазар. Бях заключил, че картината с черния дракон на стената в кабинета на Анорак е завоалиран намек, чеБураку Дорагонще да играе важна роля в Лова. Затова се бях упражнявал на играта, докато не я бях овладял напълно. Докато, също като Холидей, не започнах да я преминавам наведнъж от началото до края само с един кредит. След това продължих да я играя на всеки няколко месеца, за да поддържам уменията си.
Изглежда предвидливостта и старанието ми сега се отплащаха.
Успях да се задържа за джойстика наTime Pilotедва няколко секунди. После ръката ми се изплъзна и аватарът ми бе засмукан от екрана наBlack Tiger.
Настана непрогледна тъмнина. И в следващия миг видях, че се намирам в сюрреалистичен свят.
Стоях в тесен подземен коридор. От лявата ми страна се издигаше висока сива каменна стена, на която бе закачен гигантски драконов череп. Стената се издигаше, докъдето ми стигаше погледът, и се губеше в мрака. Не виждах таван. Подът бе съставен от плаващи кръгли платформи, подредени в една линия, губеща се напред в мрака. Отдясно, отвъд платформите, не се виждаше нищо — само безкрайна черна празнота.
Обърнах се, но зад мен нямаше изход. Само друга каменна стена, която се простираше нагоре в безкрайната тъма.
Погледнах надолу към тялото на аватара си. Сега изглеждах точно като героя отBlack Tiger —мускулест, полугол варварски воин, носещ бронирана препаска и шлем с рога. Дясната ми ръка се губеше в странна метална ръкавица, от която висеше дълга квадратна верига с топка с бодли накрая. В дясната ми длан имаше три ками за хвърляне. Когато ги метнах в тьмната пропаст отдясно, три други ками се появиха на тяхно място. Когато се опитах да скоча, установих, че мога да измина десет метра с един скок и да се приземя леко като котка.
Сега разбрах всичко. Щях да играя наBlack Tiger.Но не на старата двуизмерна версия, която бях усвоил. Стоях в нова триизмерна виртуална версия, създадена от Холидей.
Познанията ми за нивата, придвижването и враговете от оригиналната игра щяха със сигурност да са ми от полза, но самият начин на действие бе напълно нов и изискваше съвсем различни умения.
Първата портa ме бе отвела в един от любимите филми на Холидей, а Втората ме потопи в една от любимите му видеоигри. Докато се чудех какви щяха да са последствията, на дисплея ми примигна съобщение:СТАРТ!
Огледах се. В стената отляво имаше издълбана стрелка, която сочеше напред. Протегнах се, изпуках кокалчетата на пръстите си и си поех дълбоко дъх. Приготвих оръжията, затичах се напред и заподскачах от платформа на платформа, готов за битка с първия си враг.
Холидей бе пресъздал съвсем точно всеки детайл от подземието с осем нива наBlack Tiger.Започнах трудно и изгубих един живот още преди да отстраня първия си противник. Но после взех да се приспособявам към триизмерната версия на играта (и към това да я играя от първо лице) и накрая намерих ритъма си.
Продължавах напред, скачах от платформа на платформа нападах от въздуха. Отблъсквах безмилостните атаки на скелети, змии, мумии, минотаври и… да, точно така… на нинджи. Всеки враг, когото убивах, изпускаше купчинка "зени монети", с които след това можех да си купя броня, оръжия и отвари от някой от брадатите мъдреци, които се срещаха от време на време на всяко ниво. (Тези…мъдреци" очевидно смятаха, че беше чудесна идея да разпънат сергиите си посред гъмжащо от чудовища подземие.)