Играта не даваше почивки и нямаше възможност за паузи. Щом влязох през портата, нямаше как просто да изляза от ОАЗИС. Системата нямаше да ми позволи. Дори да махнех визьора си, пак щях да остана включен към ОАЗИС. Единственият начин да изляза от другата страна на портата беше да изиграя играта докрай или да умра.
Успях да мина осемте нива за малко по-малко от три часа. Най-близката ми среща със смъртта бе по време на битката с последното чудовище — Черния дракон, който, естествено, изглеждаше точно като звяра на картината в кабинета на Анорак. Бях изгърмял всичките си допълнителни животи, а енергията ми бе почти на нула, но чрез непрекъснато движение успях да избегна огнения му дъх, като в същото време понижавах точките му за живот с постоянна канонада от хвърлени ками. Когато нанесох смъртоносния удар, драконът рухна в цифрова купчина прах пред очите ми.
Изпуснах дълга и уморена въздишка на облекчение.
Без какъвто и да било преход внезапно се озовах в игралната зала на боулинга пред автомата сBlack Tiger.На екрана на машината бронираният варварин стоеше в героична поза. Под него се появи следният текст:
ТИ ВЪРНА МИРА И БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА НАРОДА НИ.
БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЕРНИ ТИГРЕ!
ПОЗДРАВЯВАМЕ ТЕ ЗА СИЛАТА И МЪДРОСТТА!
Тогава се случи нещо странно — нещо, което никога не бе ставало, когато изигравах докрай оригиналната игра. Един от "мъдреците" в подземието се появи на екрана, а от устата му излезе балонче като от комикс, в което се изписаха думите: "Благодаря, задължен съм ти. Приеми един гигантски робот в знак на благодарност".
Под мъдреца се появи дълъг ред с икони на роботи, който се простираше хоризонтално по целия екран. Започнах да движа джойстика наляво и надясно и установих, че мога да си избера един от стотиците различни "гигантски роботи". Когато маркирах някой от тях, на екрана до него се появяваше подробен списък с уменията и оръжията му.
Имаше няколко робота, които не ми бяха познати, но повечето бях виждал. Забелязах Гигантор, Транзър 3, Железния гигант, Черния ягуар, робота с глава на сфинкс отДжони Соко и летящият робот,играчките Шогун и много от механичните герои от анимационните сериалиМакросиГъндам.Единайсет от иконите бяха сивкави с червен X върху тях, а роботите отдолу не се виждаха и не можеха да се маркират. Очевидно Соренто и останалите Шестици, преминали през портата преди мен, ги бяха избрали.
Стори ми се възможно да получа за награда истинско, функциониращо копие на робота, който щях да си избера, затова внимателио разгледах какво се предлагаше в търсене на най-силния и най-добре въоръжения сред тях. Но замръзнах на място, когато зърнах Леопардон — гигантския трансформиращ се робот, използван вСупайдамен,японската версия наСпайдърмен,излъчвана в Япония през 70-те години на XX в. Бях се натъкнал на сериала по време на проучванията си и се бях вманиачал по нето. Затова не ме бе грижа дали Леопардон беше най-силният робот в списъка. Исках да взема именно него. Маркирах иконата и натиснах бутона за стрелба. Върху шкафа на играта се появи Леопардон като трийсетсантиметрова играчка. Грабнах робота и го прибрах в инвентара си. Върху него нямаше инструкции, а полето за описание на предмета бе празно. Щях да го разгледам внимателно, след като се върнех в крепостта си.
В този миг погледът ми бе привлечен от екрана наBlack Tiger,където финалните надписи на играта започнаха да се изписват върху изображението на варварина, седнал на трон с прекрасна принцеса до себе си. Почтително изчетох имената на всички програмисти. Те до един бяха японци, с изключение на последното име: АДАПТАЦИЯ ЗАОАЗИС: ДЖ. Д. ХОЛИДЕЙ.
След като надписите преминаха, мониторът стана черен за миг. После в центъра на екрана постепенно се появи познат символ — сияещ червен кръг с петолъчна звезда, вписана в него. Лъчовете на звездата нализаха извън очертанията на кръга. После се появи изображение на Кристалния ключ, което започна да се върти бавно в центъра на сияещата звезда.
Усетих приток на адреналин, защото разпознах червената звезда и знаех къде щеше да ме отведе.
Направих няколко снимки за всеки случай. Миг по-късно мониторът угасна иBlack Tigerсе стопи и се преобрази в портал, сияещ в нефритено по краищата. Изходът.
Нададох тържествуващ вик и скочих през вратата.
□□27