Когато излязох от портала, аватарът ми се озова обратно в офиса наТайрел. Машината на Войт-Кампфотново стоеше върху масата. Погледнах колко беше часът. Бяха минали повече от три часа, откакто бях влязъл през портата. Залата бе пуста, ако не броим бухала, а охранителните аларми вече не виеха. Пазачите изглежда бяха престанали да ме търсят. Хоризонтът беше чист.
Върнах се до асансьора и излязох на площадката за кацане без инциденти. А, слава на Кром,Вонегътси стоеше, където го бях паркирал, с включен невидим щит. Качих се на борда и излетях от Аксренокс още по-бързо, отколкото бях пристигнал.
Докато корабът ми пътуваше със скоростта на светлината към най-близкия звезден портал, отворих на дисплея си една от снимките на червената звезда. После отворих дневника си и влязох в подпапка, посветена на легендарната канадска рокгрупаРъш.
Ръшбе любимата група на Холидей още от тийнейджърските му години. В едно интервю бе споделил, че писал кода за всичките си видеоигри (включително ОАЗИС), докато слушал само албуми наРъш.Често наричаше тримата членове на бандата — Нийл Пиърт, Алекс Лайфсън и Геди Лий, "Светата Троица", или "Боговете от Севера".
В дневника си имах всяка песен, албум, концертен запис и видеоклип наРъш.Имах сканирани всички обложки на албумите им. Разполагах с всеки кадър от концертите им. Всяко интервю за телевизията и радиото, което бяха давали. Притежавах биографиите на всеки член на групата, както и страничните им проекти и солови албуми. Извадих дискографията им и маркирах албума, който търсех:2112,класическия концептуален албум наРъшс научнофантастична тематика.
На дисплея ми се появи сканираната обложка. Името на групата и заглавието на албума бях изписани на фона на звездно небе, а под тях, сякаш отразен върху повърхността на развълнувано езеро, стоеше символът от екрана наBlack Tiger:петолъчна звезда, вписана в кръг.
Поставих снимките на екрана и на обложката една до друга на дисплея си и видях, че двата символа бяха еднакви.
2112е епична песен от седем части, дълга повече от двайсет минути. В нея се разказва за безименен бунтовник от 2112 г. — време, в което творчеството и изразяването на личността са забранени със закон. Червената звезда на албума бе символът наСлънчевата федерация,потисническото междупланетно общество от текста. Федерацията се ръководеше от група „свещеници“, описани във Втора част от песента, озаглавенаХрамовете на Сиринкс.В текста се казваше къде точно беше скрит Кристалният ключ:
Ние сме свещениците на Храмовете на Сиринкс.
Мощните ни компютри изпълват опразнените зали.
Ние сме свещениците на Храмовете на Сиринкс.
Всички дарове на живота са зад тези стени.
В Сектор 21 имаше планета на име Сиринкс. Точно натам отивах в момента.
Сиринкс бе разположена далеч oт най-близкия междузвезден портал, затова пътувах доста, докато стигна до нея. В атласа на ОАЗИС бе описана като "пуст свят с каменист терен и без компютърни обитатели". В библиографското каре на планетата авторът ѝ бе вписан като "Анонимен". Но сигурно Холидей бе създал кода за нея, защото тя отговаряше точно на описанието и бележките към албума2112.
Този албум бе издаден през 1976 г., когато почти цялата музика се записвала на дванайсетинчови грамофонни плочи. Плочите се продавали в картонени калъфи, върху които имало рисунки и списъкспесните. Някои от калъфите се разтваряха като книга, а от вътрешната страна имаше бележки и още рисунки, както и текстовете на песните и информация за изпълнителя. Отворих сканирана снимка на оригиналната обложка на албума и видях, че от вътрешната стена имаше второ изображение на червената звезда. Пред звездата клечеше гол мъж с вдигнати от страх ръце.
На срещуположната страна на обложката бяха отпечатани текстовете на седемте части от сюитата2112.Над всеки текст имаше по един параграф, в който бе преразказано случващото се в текста. Тези кратки коментари бяха разказани от името на безименния лирически герой от 2112 г.
Преди текста на Първа част стоеше следният параграф:
Лежа и се взирам в сивотата на Мегадон. Градът и небето се сливат в една равнина — безбрежно море от сивота. Луните близнаци са само две бледи сфери по пътя си през стоманеносивото небе.
Когато корабът ми наближи Сиринкс, видях, че около планетата действително обикаляха две еднакви луни, кръстени Бай-Тор и Снежното куче, взети от друга класическа песен наРъш.А върху студената сива повърхност на планетата имаше точно 1024 копия на Мегадон — покрития с купол град, описан в бележките към албума2112.Това правеше два пъти повече копия, отколкото на игратаZorkна Фробоз и Шестиците нямаше как да ги блокират всичките.