В гимназията Джеймс Холидей бе ходил няколко години на уроци по китара. Именно това ме бе вдъхновило и аз да се науча да свиря. Никога не бях държал в ръце такава — истинска, но на виртуална бях неотразим.
Намерих в инвентара си перце. Отворих дневника си и извадих партитурата за2112,както и акордите за песентаОткритието,в която се разказваше как героят намира китара, скрита зад водопад. Щом засвирих мелодията, звукът отекна от стените на пещерата и изпълни помещението, въпреки липсата на електричество и усилватели.
След като изсвирих първия такт отОткритието,върху камъка, от който бях извадил инструмента, се изписа съобщение.
Първата от червен метал бе излята.
Втората от зелен камък издялана.
Третата е чист кристал
и не може да бъде отключена сама.
След няколко секунди текстът започна да избледнява и изчезна от камъка с последната нота, която изсвирих. Бързо направих снимка на гатанката и започнах да размишлявам върху значението ѝ. Ставаше въпрос естествено за Третата порта и какне може да бъде отключена сама.
Дали Шестиците бяха свирили на китарата и бяха видели това съобщение? Много се съмнявах. Сигурно я бяха издърпали от камъка и се бяха върнали в храма.
В такъв случай вероятно не знаеха как да отключат Третата порта. А това обясняваше защо още не бяха стигнали до Яйцето.
Върнах се в храма и я поставих върху олтара. В същия миг от извисяващите се около мен компютри излезе какофония от звуци, сякаш филхармоничен оркестър настройваше инструментите си. Звукът се усили в оглушително кресчендо и внезапно спря. На олтара проблесна светлина и китарата се преобрази в Кристалния ключ.
Когато протегнах ръка и го взех, прозвуча звънтене и резултатът ми в Класацията се увеличи с 25 000 точки. Заедно с 200 000, които бях получил за преминаването през Втората порта, общият ми резултат стана 353 000 точки. С хиляда точки повече от Соренто. Пак бях на първо място.
Но нямах време да празнувам. Бързо разгледах Кристалния ключ и го завъртях на всички страни, за да видя добре блестящата му, шлифована повърхност. Върху самия ключ не видях текст, но в средата на дръжката му имаше издълбан малък монограм. Калиграфски изписана буква А, която веднага познах.
Същата тази буква А фигурираше в полето за символ на героя в първия лист с герои отDungeons & Dragonsна Джеймс Холидей. Същият монограм бе извезан на черната роба на прочутия му аватар Анорак. А знаех и че точно тази емблематична буква увенчава портата на непревземаемата крепост на аватара му.
През първите няколко години от Лова ловците се скупчваха като гладни насекоми на всяко място в ОАЗИС, където им се струваше, че е възможно да са скрити трите ключа, особено планети, кодирани лично от Холидей. Основната от тях бе Хтония — подробна възстановка на фантастичния свят, който Холидей бе създал за гимназиалната си компания вDungeons & Dragons, както и мястото, на което се развиваха много от първите му видеоигри. Хтония се бе превърнала в Мека за ловците. Като всички останали, и аз се чувствах задължен да отида на поклонение там и да посетя Замъка на Анорак. Но самият замък бе недостъпен. Нито един аватар, освен Анорак, не бе успявал да влезе вътре.
Сега обаче бях сигурен, че има начин да се влезе в замъка Защото Третата порта бе скрита някъде в него.
Върнах се на кораба, излетях и поех курс към Хтония. Тогава отворих да прегледам новините, за да видя въодушевените реакции по медиите относно връщането ми начело в Класацията. Но най-важната новина не беше резултатът ми. Не, голямата сензация днес беше, че скривалището на Яйцето най-накрая бе разкрито. Водещият на новините каза, че то се намира някъде на планетата Хтония, в замъка на Анорак. Разбрали това, тъй като армиите на Шестиците се разполагали около замъка.
Те били пристигнали там по-рано днес, малко след като бях преминал през Втората порта.
Знаех, че появата им там точно сега не бе съвпадение. Напредъкът ми явно бе подтикнал Шестиците да прекратят опитите си тайно да преминат през Третата порта и да оповестят публично къде се намираше тя, като я барикадират преди аз или някой друг да стигне до нея.
Когато след няколко минути пристигнах там, прелетях, скрит от невидимия си щит, над крепостта — само за да видя какво беше положението. Беше по-зле, отколкото очаквах.
Шестиците бяха вдигнали някакъв магически щит над замъка — полупрозрачен купол, който покриваше напълно него и околната му земя. Под купола се бе събрала цялата им армия. Замъкът бе обграден от безброй войници, танкове, оръдия и превозни средства.