Выбрать главу

Няколко ловни клана вече бяха пристигнали и правеха първи опити да съборят щита, като го обстрелваха с атомни бомби с широк обхват. След всеки взрив следваше кратка атомна заря, но снарядът се разсейваше и не причиняваше каквито и да било последици, когато стигаше до щита.

През следващите няколко часа атаките продължиха, а с разпространяването на новината все повече и повече ловци пристигаха на Хтония. Клановете използваха срещу щита всевъзможни оръжия, но нищо не действаше. Нито атомни бомби, нито огнени оръдия, нито магически снаряди. Накрая една група ловци реши да прокопае тунел под стената на щита и тогава установиха, че куполът всъщност представлява сфера, обгръщаща замъка и под земята.

По-късно вечерта няколко магьосници от високи нива направиха поредица от заклинания за извличане на информация и съобщиха по форумите, че щитът около замъка е генериран от мощен артефакт на имеСферата на Осувокс,който може да бъде използван само от магьосник над 20-то ниво. Според описанието на артефакта той създаваше сферичен щит около себе си с обиколка до половин километър. Беше непристъпен и неразрушим и изпепеляваше всичко, което се докоснеше до него. Освен това можеше да стои издигнат вечно, стига магьосникът, който го управляваше, да не мърдаше и да не сваляше ръце от артефакта.

През следващите дни ловците пробваха всичко, което им идваше на ум, за да преминат през щита. Магии. Технологии. Телепортация. Противодействащи магии. Други артефакти. Нищо не помагаше. Нямаше начин да се влезе вътре.

В средите на ловците бързо се разпространи отчаянието. И онези, които играеха самостоятелно, и клановете бяха готови да се откажат. Шестиците държаха Кристалния ключ и единствено те имаха достъп до Третата порта. Всички бяхаа на мнение, че Краят наближаваше, че Ловът щеше да приключи и "щяха да останат само сълзите“.

През цялото това време аз незнайно как успях да запазя спокойствие. Имаше малка вероятност още да не бяха разбрали как да отворят Третата порта. Естествено, сега те разполагаха с неограничено време. Можеха да действат бавно и методично. Рано или късно щяха да се натъкнат на отговора и да разберат как да я отворят.

Но аз отказах да се предам, защото не можех да приема, че ще ме победят. Не и сега. Докато някой аватар не стигнеше до Яйцето на Холидей, всичко бе възможно.

Започнах да чертая план. Смел, дързък, безразсъден план, който изискваше невероятна доза късмет, за да се осъществи. Предприех изпълнението му, като писах на АртЗмида, Аех и Шото. В имейла си им казах къде беше Втората порта и как да намерят Кристалния ключ. След като се уверих, че и тримата са получили писмото ми, пристъпих към следващия етап от плана. Той най-много ме плашеше, защото съзнавах, че имаше голяма вероятност да загина. Но пък тогава вече не ми пукаше.

Щях да стигна до Третата порта — или да умра по пътя към нея.

Трето ниво

Излизането навън е изключително надценявано.

Алманахът на Анорак, Глава 17, Стих 32

□□28

Когато корпоративната полиция на ИОИ дойде да ме арестува, тъкмо гледах филмаИзследователи(1985 г., режисьор Джо Данте). В него се разказваше за три хлапета, които построяват космически кораб в задния си двор и излитат с него, за да се срещнат с извънземни. Според мен това бе един от най-добрите филми за деца, правени някога. Бях си изградил навик да гледамИзследователитепоне веднъж месечно, за да не се главозамайвам.

В ъгъла на дисплея си получавах сигнал от външната камера на блока и видях как транспортният микробус спира пред входа с виещи сирени и примигващи лампи. От него изскочиха четирима въоръжени корпоративни ченгета с шлемове, които изтичаха към сградата, следвани от мъж с костюм. Продължих да ги наблюдавам вече от камерата във фоайето, докато те размахаха служебните си значки, профучаха покрай охранителната кабина и влязоха в асансьора.

Качваха се към моя етаж.

— Макс — прошепнах и се опитах да запазя спокойствие, — задействай модул за сигурност номер едно:Кром, вездесъщ на планината. —Тази гласова команда инструктираше компютъра ми да предприеме дълга поредица от предварително програмирани действия и онлайн, и в истинския свят.

— Д-д-дадено, шефе! — отвърна ведро Макс и секунда по-късно охранителната система на апартамента ми премина в режим заключване. Блиндираната титаниева врата се спусна от тавана и се заключи върху вградената в апартамента стандартна охранителна врата.