Когато пристигнах в отделението си, взех служебния визьор и ръкавиците от рафта на голата стена и си ги сложих После се тръшнах на стола. Служебният компютър беше вграден в кръглата основа на стола и се активира автоматично, щом седнах. Номерът ми бе потвърден и автоматично влязох в служебния си акаунт в интранета на ИОИ. Нямах право на външен достъп до ОАЗИС. На практика можех само да чета свързани с работата имейли, да разглеждам техническа документация и справочници и да проверявам статистиката на обажданията. Това бе всичко. А всяко мое действие във вътрешната мрежа се следеше, контролираше и записваше.
Влязох в списъка с чакащите обаждания и започнах дванайсетчасовата си смяна. Работех едва от осем дни, но вече имах чувството, че бях затворник от години.
Аватарът на първия клиент се появи пред мен в чатрума на техническата поддръжка. Името и статусът му се рееха във въздуха над главата му. Беше си измислил невероятно остроумното име "СексиЧлен007".
Виждах, че ми предстои поредният скапан ден.
СексиЧлен007 бе едър, плешив варварин с черна кожена ризница с метални капси и множество татуировки на демони по ръцете и лицето. Държеше гигантски двуостър меч, почти два пъти по-висок от аватара му.
— Добро утро, господин СексиЧлен007 — казах монотонно. — Благодаря, че се свързахте с техническа поддръжка. Аз съм техник номер 338645. С какво мога да ви помогна? — Софтуерът за любезно общуване с клиенти прекарваше гласа ми през филтър и променяше тона и интонацията ми, за да звуча винаги приветливо и енергично.
— Ъъъ… да — започна СексиЧлен007. — Току-що си купих този жесток меч, а не мога да го използвам! Не мога дори да нападам с него. Какво ѝ има на тази проклетия? Счупена ли е?
— Господине, единственият проблем е, че сте шибан идиот — отвърнах аз.
Чух познато предупредително избръмчаване и на екрана ми се изписа съобщение:
Патентованият софтуер на ИОИ за любезно общуване с клиентите бе засякъл неприемливия ми отговор и го бе заглушил, за да не го чуе клиентът. Софтуерът също така записваше "нарушенията на етикета", които правех, и ги препращаше на Тревър — отговорника за моя отдел, за да може той да обърне внимание на инцидента при следващата оценка на работата ми, каквато правеха на всеки две седмици.
— Господине, от онлайн разпродажба ли купихте меча?
— Да — отвърна СексиЧлен007. — И се изръсих ужасно много за него.
— Бихте ли изчакали един момент, докато го разгледам? — Вече знаех какъв е проблемът, но исках да се уверя преди да му кажа, иначе щяха да ме глобят.
С показалец избрах меча. Отвори се малък прозорец, в който се изписаха свойствата на предмета. Отговорът се виждаше още на първия ред. Този вълшебен меч можеше да се използва от аватар над десето ниво. Господин СексиЧлен007 беше едва седмо ниво. Обясних му набързо какъв е проблемът.
— Моля? Не е честно! Онзи, дето ми го продаде, не каза нищо!
— Господине, препоръчително е да проверите дали аватарът ви може да използва даден предмет преди да го закупите.
— По дяволите! — изкрещя той. — И какво да правя сега с него?
— Можете да си го натикате в задника и да си представите, че сте сладолед на клечка.
НАРУШАВАНЕ НА ЕТИКЕТА — ОТГОВОРЪТ Е ИЗТРИТ — НАРУШЕНИЕТО ЗАПИСАНО.
Отговорих отново:
— Господине, можете да задържите предмета в инвентара си, докато аватарът ви достигне 10-то ниво. Или можете да обявите меча за продажба и да използвате парите от нея, за да си купите сходно оръжие, което отговаря на нивото на аватара ви.
— Ъ? К'во рече?
— Можете да го задържите или да го продадете.
— Ясно.
— Мога ли да ви помогна с още нещо, господине?
— Не. Май не…
— Чудесно. Благодаря, че се обадихте на техническа поддръжка. Пожелавам ви прекрасен ден.
Натиснах иконата за прекъсване на разговора и СексиЧлен007 изчезна. Продължителност на разговора: 2:07 минути. Когато се появи аватарът на следващия клиент — червенокожо женско извънземно с големи гърди на име Вартакс, — на дисплея ми се изписа оценката, която ми беше дал СексиЧлен007: 6 точки по скала от 10. Системата услужливо ми напомни, че трябва да поддържам средно 8.5, ако искам за получа увеличение на заплата при следващата оценка на работата ми.