Тук работата като техническа поддръжка нямаше нищо общо с работата от вкъщи. Нямах неограничен достъп до ОАЗИС и не можех да гледам филми, да играя игри или да слушам музика, докато приемах непрестанния поток от глупави обаждания. Единството ми странично занимание бе да се взирам в часовника. (Или в информацията за цената на акциите на ИОИ, която вървеше в горната част на дисплея на всички длъжници и не можеше да се изключи.)
По време на всяка смяна имах три почивки от по пет минути за ходене до тоалетната. Обедната почивка беше трийсет минути. Обикновено се хранех на бюрото си, вместо в столовата, за да не се налага да слушам как останалите техници се оплакват от клиентите или се хвалят с това, колко точки за облаги са спечелили. Презирах останалите длъжници почти толкова, колкото и клиентите.
По време на смяна заспивах поне по пет пъти. И винаги когато системата доловеше, че се унасях, в ушите ми прозвучаваше предупредителен клаксон и ме стряскаше. После нарушението се записваше в служебното ми досие. Нарколепсията ми се бе превърнала в постоянен проблем през първата ми седмица и сега всеки ден ми даваха по две малки червени хапчета, които да ме държат буден. Пиех ги. Но чак след като приключех работа.
Когато смяната ми най-накрая свърши, свалих слушалките и визьора и се върнах в капсулата си колкото се можеше по-бързо. Това бе единственото време от деня, когато бързах за някъде. Стигнах до пластмасовия си ковчег, пропълзях вътре и се проснах на матрака по очи в същата поза като снощи. И като онази вечер. Полежах няколко минути, взрян с периферното си зрение в часовника на развлекателната конзола. Когато стана 19:07, се обърнах на една страна и седнах.
— Угаси лампите — казах тихо. Това се бе превърнало в любимия ми израз през последната седмица. В мислите ми той бе равносилен на свобода.
Лампите, вградени в стените и тавана на капсулата, угаснаха и малката ми стаичка потъна в мрак. Ако някой от охраната гледаше в този миг сигнала от стаята ми, щеше да забележи кратко проблясване, когато камерите превключиха на нощно виждане, и в следващия момент отново щеше да ме види съвсем ясно на мониторите. Но от този миг нататък, охранителните камери в капсулата ми и наушникът ми вече не изпълняваха задачите, за които бяха програмирани. Така за пръв път през деня не ме наблюдаваха.
Време беше да се залавям за работа.
Натиснах екрана на развлекателната конзола. Той светна и ми предостави същия списък, който бях видял през първата си вечер тук: шепа филми и симулации за обучение, включително всички епизоди отТоми Кю.
Ако някой провереше какво съм избрал от списъка, щеше да види, че всяка вечер, докато заспивах, гледахТоми Кю,а след като изглеждах всички шестнайсет епизода, започвах отначало. Записите щяха да покажат и че всяка вечер заспивах горе-долу по едно и също време (но не точно до минутата) и че спях като пън до следващата сутрин, когато ме будеше алармата.
В действителност, разбира се, не гледах абсурдната им корпоративна комедия. А и не спях. През последната седмица спях само по два часа на нощ и това започваше да ми оказва влияние.
Но в мига, в който лампите угаснаха, се почувствах ободрен. Умората ми като че ли изчезна веднага щом започнах да си преговарям какво предлагаше развлекателният център и пръстите на дясната ми ръка захвърчаваха по екрана.
Бях научил тези пароли преди около седем месеца от L33t Hax0rz Warezhaus — уебсайта за продажба на информация на черно, откъдето бях купил нужните ми данни за създаването на фалшива самоличност. Следях всички сайтове за търговия на черно, защото никога не се знаеше какво може да изникне за продажба там. Пропуски в сигурността на сървърите на ОАЗИС. Кодове за разбиване на банкомати. Порнозаписи на знаменитости. Каквото ви хрумне. Разглеждах списъците в сайта, когато нещо привлече погледа ми:Пароли за достъп до интранета на ИОИ. Задни вратички и пропуски в системата.В описанието на списъка с паролите продавачът твърдеше, че предлага секретна информация относно изграждането на интранета на ИОИ, както и множество административни пароли и пропуски в системата, които "дават достъп на потребителя до вътрешната мрежа на компанията".
Бих предположил, че данните може да са измишльотина, ако не бяха публикувани на толкова уважаван уебсайт. Анонимният продавач твърдеше, че е програмирал като външен сътрудник за компанията, и беше един от основните конструктори на интранета. Продавачът сигурно беше фурнаджийска лопата — програмист, който умишлено оставяше вратички и пропуски в сигурността на системата, за да може по-късно да ги продаде на черния пазар. Така тези програмисти получаваха двоен хонорар за една и съща работа и си спестяваха угризенията, че са работили за демонична международна корпорация с репутацията на ИОИ. Фурнаджийските лопати нарушаваха няколко федерални закона (освен, разбира се, споразумението за поверителност с ИОИ), като продаваха тези данни. Но умните програмисти обикновено намираха начини да прикрият следите си.