ИМЕ: УЕЙД УОТС
КРИМИНАЛНИ ПРОЯВИ: НЯМА
КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ: ОТЛИЧЕН
ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ПОКУПКИ: НЯМА
ТРАНЗАКЦИЯТА ИЗВЪРШЕНА!
БЛАГОДАРИМ, ЧЕ ПАЗАРУВАХТЕ ПРИ НАС!
Чу се тежко метално тупване и покупките ми се плъзнаха в стоманена тавичка на височината на коленете ми. Прибрах спрея в джоба си и облякох жилетката под новия си пуловер. Извадих пистолета от найлоновата му опаковка. За пръв път държах истинско оръжие. Въпреки това, усещането ми бе познато, защото бях използвал хиляди виртуални огнестрелни оръжия в ОАЗИС. Натиснах малко копче върху барабана и пистолетът издаде звук. Подържах го за по няколко секунди първо в дясната, а после в лявата ръка. Оръжието отново изписука, за да ме уведоми, че е сканирало отпечатъците от дланите ми. Сега само аз можех да стрелям с този пистолет. Заредих го с един пълнител и го прибрах в джоба на якето си. Нямаше предпазител, но имаше вграден таймер, който му пречеше да стреля през следващите дванайсет часа ("период за охлаждане"), ала въпреки това се чувствах по-сигурен с пистолет в джоба.
На няколко пресечки оттук имаше интернет кафене от верига заведения, наречениКонтактът.Мърлявият осветен надпис с рисунка на антропоморфен оптичен кабел обещаваше "Светкавичен достъп до ОАЗИС! Евтин наем на екипировка! И лични сепарета за достъп! Отворено 24/7/365!". Бях виждал много реклами наКонтактътв интернет. Веригата беше известна с високите си цени и остарял хардуер, но връзката уж беше бърза, сигурна и без забавяне. За мен най-важното беше, че те са от малкото вериги клубове, които не са собственост на ИОИ или някоя нейна дъщерна компания.
Детекторът за движение изписука, когато влязох през входната врата. Отдясно имаше малка празна чакалня. Килимът беше изцапан и износен, а навсякъде се носеше силна миризма на дезинфектант. Чиновник с празен поглед вдигна очи към мен иззад бронирана плексигласова бариера. Той беше на двайсетина години, с пънкарски гребен и десетина обеци само по лицето. Носеше визьор под формата на очила, през който виждаше полупрозрачно в ОАЗИС и същевременно и истинската заобикаляща го среда. Когато проговори, видях, че всичките му зъби бяха подострени.
— Добре дошли вКонтактът— каза монотонно. — Имаме няколко свободни сепарета и няма нужда да чакате. Информация за цените можете да видите тук. — Той посочи към екрана, монтиран над тезгяха точно пред мен, а после очите му се изцъклиха, когато насочи вниманието си към света във визьора.
Разгледах цените. В момента свободни бяха няколко терминала с различно качество и цена. Икономичен, стандартен, луксозен. Срещу всеки имаше подробно описание на вариантите за наемане. Можех да наема терминал на минута или да платя такса за цял час. В цената се включваха ръкавици и визьор, но наемането на сензорен костюм се заплащаше допълнително. В договора за наем имаше многобройни забележки с дребен шрифт за глобите, които се налагат, ако повредиш апаратурата, и безброй предупреждения, чеКонтактътне носи отговорност за никое от действията ти, при никакви обстоятелства, особено ако си направил нещо незаконно.
— Искам да наема луксозен терминал за дванайсет часа — казах аз.
Служителят повдигна визьора си.
— Знаете, че трябва да платите предварително, нали?
Кимнах.
— Искам да наема и високоскоростна връзка. Трябва да прехвърля много информация в акаунта си.
— Прехвърлянето на данни струва допълнително. Колко ще качите?
— Десет зетабайта.
— Да му се не види — прошепна той. — Какво ще качваш в акаунта си? Библиотеката на Конгреса ли?
Не отговорих на въпроса му.
— Искам и пакетътМондо Ъпгрейд.
— Добре — отвърна предпазливо служителят. — Общата ви сметка е единайсет хиляди. Поставете палец на барабана и ще ви обслужим веднага.
Той ме изгледа доста изненадано, когато на монитора се изписа, че сметката е платена. После сви рамене и ми подаде карта, визьор и ръкавици.
— Кабина 14. Последната врата отдясно. Тоалетната е в дъното на коридора. Ако изцапате нещо, ще ви удържа oт депозита. Повръщано, урина, сперма и други такива. А тук чистя аз, така че, моля ви, въздържайте се.
— Добре.
— Приятно прекарване.
— Благодаря.