— И след като разбра, че имат тайни досиета за нас, сдържа да не ги погледнеш, а?
— Наложи се! Трябваше да разбера какво знаят за всеки от нас! И ти би постъпила така.
Тя ме посочи с пръст.
— Не, нямаше да го направя. Аз уважавам личното пространство на другите!
— Арт3мида, успокой се! — намеси се Аех. — Той най-вероятно ти с спасил живота.
Тя се замисли върху думите му.
— Добре, да забравим за това — рече накрая, но виждах, че все още е бясна.
Не знаех какво да кажа, тъй че продължих нататък.
— Прехвърлям и на трима ви по едно копие от данните на Шестиците, които успях да задигна. Десет зетабайта са. Вече трябва да сте ги получили. — Изчаках да си проверят електронните пощи. — Информацията, която имат за Холидей, е необятна. Разполагат с всичко за живота му. Събрали са интервюта с всички хора, които Холидей е познавал. Може да ни отнеме месеци да ги прочетем.
Изчаках няколко минути, докато те преглеждаха данните.
— Еха! Невероятно — обърна се Шото към мен. — Как, по дяволите, успя да избягаш от ИОИ с цялата тази информация?
— Като се измъкнах с хитрост.
— Аех е прав — поклати глава АртЗмида. — Ти си луд за връзване. — Тя се поколеба за секунда и после добави: — Благодаря за предупреждението, Зи. Задължена съм ти.
Отворих уста, за да отвърна "Няма защо", но думите така и не излязоха.
— И аз съм ти длъжник, благодаря — каза Шото.
— Няма нужда да ми благодарите.
— Е, кажи лошата новина — подкани ме Аех. — Колко близо са Шестиците до преминаването през Третата порта?
— Познайте какво — ухилих се аз. — Още дори не са разбрали как да я отворят.
АртЗмида и Шото ме зяпнаха невярващо. Аех се усмихна широко, започна да клати глава и вдигна длани високо, сякаш танцуваше в такт с недоловима електронна музика.
— О, да! О, да! — запя той.
— Шегуваш се, нали? — попита Шото.
Поклатих глава.
— Не се шегуваш рече — АртЗмида. — Но как е възможно? Соренто взе Кристалния ключ и знае къде е портата. Трябва само да я отвори и да влезе, нали?
— Това важеше за първите две — отвърнах аз. — Но третата е различна. — Отворих голям прозорец във въздуха до себе си. — Вижте този запис от архива на Шестиците. Тук са записали първия си опит да отворят портата.
Пуснах записа. Видеоклипът започваше с аватара на Соренто, застанал пред входа на замъка на Анорак. Портите на непревземаемата крепост се отвориха като автоматични врати в супермаркет, щом Соренто се приближи.
— Входът на замъка се отваря за аватар, който носи Кристалния ключ — обясних аз. — Ако аватарът не носи ключа, не може дa прекрачи прага на замъка дори вратата вече да е отворена.
Гледахме как на записа Соренто преминава през входа и влиза в просторното позлатено преддверие. Аватарът на Соренто прекоси полирания под и се приближи до голямата кристална врата на северната стена. В самия център на вратата имаше ключалка, а над нея в блестящата шлифована повърхност бяха изсечени три думи: "Вяра. Надежда. Любов".
Соренто пристъпи напред, пъхна Кристалния ключ в ключалката и го завъртя. Нищо не последва.
Вдигна очи към трите думи. "Вяра, надежда, любов" прочете ги тoй на глас. Пак не се случи нищо.
Соренто извади ключа, изрече трите думи и го пъхна отново в ключалката. Пак нищо.
Наблюдавах Аех, АртЗмида и Шото, докато гледаха записа. Вълнението и любопитството им се бе превърнало в концентрация, защото вече се опитваха да разгадаят пъзела. Натиснах паузата.
— Опитват се да разберат как да отворят вратата от три седмици — казах аз. — Винаги, когато е в ОАЗИС, Соренто е заобиколен oт консултанти и учени, които наблюдават всяко негово движение. На записите се чуват гласовете им и как му дават съвети по радиостанцията. Досега не са му помогнали много. Гледайте…
На видеозаписа той правеше нов опит да отвори портата. Повтори всичко като преди, само че този път завъртя Кристалния ключ обратно на часовниковата стрелка.
— Пробват всяка глупост, за която се сетите — продължих аз. — Изрича изписаните думи на латински, на елфически и на клингонски. По едно нреме го накараха да рецитира Първо послание към коринтяните 13:13 — библейски стих, в който се съдържат думите "вяра, надежда, любов". Очевидно това са имената и на три католически светици. Шестиците правят опити в тази посока от няколко дни.
— Кретени — заяви Аех. — Холидей е бил атеист.
— Вече се хващат за сламки — отвърнах аз. — Соренто не е пробвал само да падне на колене за молитва, да потанцува и да пъхне кутрето си в ключалката.
— Това сигурно е следващият му ход — ухили се Шото.
— Вяра, надежда, любов — повтори бавно АртЗмида думите, а после се обърна към мен. — Къде съм ги чувала?