— Да, и на мен са ми много познати.
— Трябваше ми известно време да се сетя — казах аз.
Те ме погледнаха нетърпеливо.
— Кажете ги в обратен ред — подканих ги аз. — По-добре даже ги изпейте в обратен ред.
Очите на АртЗмида светнаха.
— Любов, надежда, вяра — повтори тя няколко пъти и по лицето ѝ си пролича, че си спомни. После запя— Любов и надежда, и вяра…
Аех продължи със следващия стих:
— Сърцето, душата и ума…
— Три… е вълшебно число! —довърши Шото тържествуващо.
— Училищен рок! — извикаха те в един глас.
— Знаех си, че ще се сетите. Умници сте.
— Три е вълшебно число.Музика и текст Боб Дороу — издекламира АртЗмида, сякаш четеше от енциклопедия. — Написана през 1973 г.
Усмихнах ѝ се.
— Имам теория по въпроса. Мисля, че по този начин Холидей иска да каже колко ключа са нужни, за да се отвори Третата порта.
АртЗмида се усмихна и запя:
— Нужни са три…
— Ни повече, ни по-малко— продължи Шото.
— Повече не се чуди— добави Аех.
— Три— довърших аз, —е вълшебното число.
Извадих своя Кристален ключ и го вдигнах. Останалите ме последваха.
— Имаме четири ключа. Ако поне трима от нас стигнат до портата, ще я отворим.
— И после какво? — попита Аех. — Едновременно ли ще влезем в нея?
— Ами ако след това само един може да влезе? — попита АртЗмида.
— Съмнявам се, че Холидей е нагласил така нещата — отвърнах аз.
— Кой знае какво си е мислело шантавото копеле — възрази АртЗмида. — Играе си с нас от самото начало. Защо иначе ще иска три копия от Кристалния ключ за Третата порта?
— Може би защото иска да ни принуди да работим съвместно — предположих аз.
— Или просто иска състезанието да завърши с напрегнат и драматичен финал — обади се Аех. — Замислете се. Ако три аватара влязат в Третата порта едновременно, състезанието се превръща в надпревара кой ще стигне пръв до Яйцето.
— Холидей е бил луд, садистичен кретен — промърмори АртЗмида.
— Да, за това си права — кимна Аех.
— Погледнете обаче въпроса от друга страна — ката Шото. — Ако не беше програмирал Третата порта така, че да се отваря с три ключа… Шестиците вече щяха да са намерили Яйцето.
— Но те имат десетина аватара с копия от ключа — рече Аех. — Могат да отворят портата веднага, ако са достатъчно съобразителни.
— Дилетанти — заяви АртЗмида. — Сами са си виновни, че не знаят всички текстове отУчилищен рокнаизуст. Как изобщо тези тъпаци успяха да стигнат до тук?
— С измама, не помниш ли? — попитах аз.
Тя ми се усмихна и коленете ми се подкосиха.
— А, вярно. Все забравям.
— Само защото Шестиците още не са отворили портата, това не означава, че няма да се сетят в крайна сметка — каза Шото.
Кимнах.
— Шото е прав. Занимават се с това денонощно и рано или късно ще направят връзката с песента отУчилищен рок.Не бива да губим време.
— Какво чакаме тогава? — попита развълнувано Шото. — Знаем къде е портата и как да я отворим! Да вървим! И нека най-добрият ловец да спечели!
— Забравяш нещо, Шото-сан — каза Аех. — Парзивал още не ни е казал как ще преминем през щита и как ще преодолеем армията на Шестиците. — Той се обърна към мен. Имаш план за това, нали, Зи?
— Разбира се. Тъкмо до него бях стигнал… — Махнах с дясната си ръка и във въздуха пред мен се появи триизмерна холограма на замъка на Анорак. Прозрачният син купол, генериран отСферата на Осувокс,обгръщаше замъка и над, и под земята. Посочих я. — Щитът ще изчезне сам по пладне в понеделник, след около трийсет и шест часа. Тогава ще влезем в замъка през парадния вход.
— Как така щитът ще падне сам? — попита АртЗмида. — Клановете го бомбардират с атомни бомби от две седмици, а дори не са го одраскали. Как ще го свалиш?
— Вече се погрижих за това. Ще трябва да ми се доверите.
— Аз ти вярвам, Зи — рече Аех. — Но дори щитът да изчезне за да стигнем до замъка, пак ще трябва да се бием с най-голямата армия в ОАЗИС. — Той посочи към холограмата, където войските на Шестиците бяха разположени около замъка от вътрешната страна на сферата. — Какво ще правим с тези тъпаци? И с танковете и корабите им?
— Само четиримата няма да се справим — каза Шото.
— Знам. Ще ни трябва малко помощ.
— Голяма помощ — поясни АртЗмида.
— И кого ще убедим да ни помогне да нападнем цялата армия на Шестиците? — попита Аех.
— Всички — отвърнах аз. — Всички ловци, с които успеем да се свържем. — Отворих друг прозорец, в който се появи имейла, който бях съчинил, преди да вляза в Мазето. — Ще разпратя това писмо довечера до всички потребители на ОАЗИС.